Откъс от глава Приложението на интелекта Достатъчно е да прочетете заглавията на статиите в тази книга, за да се завърнете към тях. Но те не са рекламна уловка, която привлича внимание заради ефект, а не по мисъл. Статиите имат великолепна историческа аргументация. Често това означава някакъв каламбур, който е казан или написан за ефект, покриващ или разхубавяващ нещо друго. Тук срещаме анализи, при които разбираме как така сър Уинстън Чърчил е решил, че правилното решение идва след изпробването на всички погрешни, кое е общото между него, Рузвелт и Труман, защо X. Кисинджър е получил Нобелова награда за мир за война, която сам е предизвикал, наистина ли Збигнев Бжежински предпочита глобалния ред пред глобалното безредие. Макар че поне аз изпитвам от такава повелителна максима голяма тревога. Някога екстравагантният циник Бърнард Шоу бе казал, че който може - прави, който не може - преподава. Това бе малко нервозен рефлекс от завист на Стареца към даскалите - "учените глави" от Итьн, Принстън, Харвард, Сорбоната, Хайделберг, Оксфорд и Кеймбридж. Но в тази насмешка има и рационално зърно на истина. Защото все пак едно е да правиш политика, друго - да я оправдаваш, трето - да я анализираш с риск да не се нравиш никому, четвърто - да я "поставиш" в историята. Симеон Василев очевидно няма тези комплекси. И в това отношение ние споделяме неговото снизходително благородство към онези, които са се провалили. Той не обича само победителите. По-добре е да направиш някого знаменит, отколкото ти да се пъхаш под светлините на рампата. Така той става по-значим от тези, които описва. Такова житейско и професионално предназначение иска нещо повече от талант и нещо повече от себеотрицание. Нужна е увереност, че всичко това си струва. Често от осветителите в театъра зависи цялата пиеса. Кого да увеличиш, кого да затъмниш. Симеон Василев е самостоятелният илюминатор по непредписан сценарий. Неговият почерк личи независимо дали пише за испанската карта на ООН, света между Колин Пауъл и Кондолиза Райс, ирано-корейския ядрен въпрос, иракския синдром, либийския мост към Европа, взривените надежди за Близкия изток, африканския танц на Г-8, матрицата на тероризма.