В книгата се изследват стратегиите на погледа в модерното общество като стратегии по овладяване на трансцендентностите: Другия, миналото, физическите предмети и т.н.
Не по-малко съществен е контрапунктът на така формулирания проблем: какво остава от трансцендентността на всички тези „неща" при господството на всепоглъщащата видимост, ако под трансцендентност разбираме „непокорността" на нещата, способността им да се изплъзват от нашата власт.
И къде всъщност лежи принципът на организация на човешкия опит - в полето на видимото или на невидимото? Какво ще наричаме видимо и какво невидимо, след като всяко задълбочаване в сложната игра помежду им разкрива неочаквани ракурси, при което едното постоянно заема мястото на другото?