Видин през първата половина на ХХ век.

Продуктов номер: 16392
Изчерпана

Автор: Петкана Поломска | Станислав Поломски
Категория: Библиофилски издания | Фотография
Издателство: Гутенберг
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789546170477
160 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска
Преводач: Бистра Рушкова

---

Двуезично издание на български език и английски език. Пощенски картички от колекцията на Митко Лалчев Тази книга нямаше да я има, ако не бяха двама видинчани - Петкана и Станислав Поломски. Тяхна бе идеята колекцията от пощенски картички да се превърне в изложба и албум. Книгата нямаше да я има, ако инициативата не бе срещнала разбиране и подкрепа от Община Видин в лицето на кмета Румен Видов. Книгата нямаше да достигне до нас и ако го нямаше Министерството на културата, осигурило финансово това начинание. Но дори и всички тези хора и институции да ги имаше, книгата пак нямаше да я има, ако го нямаше един човек. Неговото име е Митко Лачев. Трудно могат да се обхванат неговите всестранни интереси. Нумизматика, археология, краезнание, история и какво ли още не. И всичко това - в служба на родното му място. Може да се каже, че Митко Лачев бе за Видин това, на което днес казваме „почетен консул" - всеотдаен г. и безкористен представител на Видинския край. Успоредно с цялата си сьбирателска работа Митко Лачев пръсна немалко време и средства, за да събере и образите на Видин, оживяли тук посредством пощенските картички от колекцията му. Може да се спори дали това е най-доброто решение за възкресяването на стария Видин. Можеха да се намерят и по-добри - главно като качество - стари снимки. Пощенските картички обаче, и то вече използваните, имат друго предимство. В тях са запечатани съдбите на хората; пътуването до Видин; преживяванията в града; спомените от него; споделянето на тези спомени с близки и далечни приятели, пръснати по всички краища на България, че и извън нея. Казахме, че книгата нямаше да я има, ако го нямаше Митко Лачев. Него обаче вече го няма. Отиде си нелепо, вследствие на здравословен проблем - достатъчно тежък, но недостатъчно опасен за човешкия живот. Или така поне си мислехме. Но независимо от мисленето -фаталното се случи и Митко Лачев напусна живота. Напусна го, но само физически. Защото той и досега е жив в съзнанието както на близките и приятел! е си, така и в мислите на тези, които дори и бегло са имали късмета да се докоснат до него. А когато и тези, които го познаваха, на свой ред си отидат, Митко Лачев ще продължава да живее - с публикациите и събраните от него материали, с подготвените за издаване книги, със завещаните ни колекции, посветени на Видин и Видинско. И затова, понеже всичко, което можем да кажем за него, ще бъде малко, просто му благодарим.