Години наред се изтъкваше, че Западът е стигнал до съвременното си цивилизационно равнище благодарение на мюсюлманските учени. Но по тази тема не бе проведено цялостно изследване и проблемът не бе изложен с конкретни примери. Настоящата книга осъществи именно тази цел - тя дава отговори на въпросите: кой мюсюлмански учен какво откритие е направил; кога Западът и западните учени са забелязали откритията на мюсюлманските учени, реализирани преди векове, и как са ги представили като свои. В епоха, в която в мюсюлманските общества болните били грижливо лекувани и за тази цел били построени болници, както и съществували семейни лекари, виждаме, че в западните общества психично болните били пребивани и изолирани от обществото и тези практики били утвърдени като лечебни методи. Особено в областта на физиката и астрономията ставаме свидетели на това как мюсюлманите надскочили рамките на епохата, в която живели. С възхищение наблюдаваме как някои научни трудове, написани преди седем-осем века, се изучават и в съвремието ни. Изхождайки от този пункт, книгата дава ново тълкувание на разбирането за епоха и търси отговор на въпроса дали едновременното съществуване в една и съща епоха означава издигане до еднакво културно и цивилизационно равнище. От книгата ще научите, че мюсюлманите са създали първата работилница за хартия, първата обсерватория, както и ще намерите информация за много други научни открития.