Византийска философия

Продуктов номер: 25623
Изчерпана

Автор: Георги Каприев
Категория: Средновековна философия
Издателство: Изток-Запад
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543218653
478 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2011 год.
Народност: българска

---

Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумболт, Андрю Мелън. Преподава история на философията в СУ. Президент е на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Гост-професор в Кьолнския университет 2005/6 г. Гост-лектор и в университетите на Амстердам, Бари, Берлин, Бон, Бохум, Вюрцбург, Карлсруе, Кьолн, Лече, Хановер, Цюрих и др. Автор е на 17 книги, между които „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система“, Изток-Запад, София, 2010; Philosophie in Byzanz, Königshausen & Neumann, Würzburg, 2005; ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury, Leiden - Boston - Köln, Brill, 1998. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“ и „Bibliotheca christiana“. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.

Тази книга не е история на византийската философия в класическия смисъл на думата, а още по-малко е историята на философията във Византия. Аз мисля даже, че за подобно изследване днес все още липсва изворов ресурс, както и необходимата критическа маса от изследвания, върху която да се стъпи. Едно поради относителната недостъпност и необработеност а повечето материали и друго поради сравнителната младост на философската византинистика, това си остава една задача за бъдещето. Днес продължава да се спори дори за такива базисни формати като датировката на византийското време и спецификата на философското тогава. Три са книгите досега, които се опитват да представят – в стилистиките на различна ескизност – едно все пак общо лице на философско-богословската мисъл през целия собствено византийски период. Те са Византийската философия на Василиос Татакис (Париж, 1949), Църква и богословска литература във Византийската империя на Ханс-Георг Бек (Мюнхен, 1959)
и Теология и философия във Византия на Герхард Подскалски (Мюнхен, 1977). При всичките им недостатъци, които откриваме днес, те са основоположни при обръщането към тази тема. При всичките им различия те се опитват да зададат една рамка, където последователно на всяко лице или течение се заделя място, съответстващо – и в количествен смисъл – на общата му значимост. Тук е избран друг ракурс. Той се основава върху евристичното наблюдение на Владимир Лоски, че цялата история на византийската философско-богословска мисъл може да се гледа като серия от няколко мощни синтеза, предизвикани от прегрупирането на цялата традиция около един или друг въпрос, превърнал се в централен и повратен за епохата. От моя гледна точка за
такива синтези – категорично и безусловно – може да се говори общо в четири случая. Става дума за ученията на св. Максим Изповедник, св. Иоан Дамаскин, св. патриарх Фотий и св. Григорий Палама. Техните мисловни системи са представени тук детайлно, с претенция за самостоятелност на изследването, доколкото позволява жанрът. Останалите автори и тенденции са обрисувани демонстративно справочно. Целта на тези общи очерци е да се покаже как се генерира онова, което бива синтезирано, и какви са пътищата, водещи към следващия център на синтеза. Дори повърхностният поглед би могъл да покаже още, че за учението на Максим Изповедник е отделено непропорционално много място. Това не е от недоглеждане. Дълбоко съм убеден, че цялата византийска философия, цялото византийско богомислие бимогло да бъде познато в своя корен чрез съвестното запознаване дори само с текстуалното наследство на св. Максим. Във всички случаи амбицията е била да се представят в максималната възможна степен резултатите от изследванията през миналия век, при което ударението пада върху тези от последните години или десетилетия.
Читателят се досеща, че извършената работа не би била възможна без подкрепата на немалко личности и институции, на които държа да изкажа своята благодарност. Благодаря преди всичко на моето семейство. Сред българските си колеги и приятели
желая да спомена поименно Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Олег Георгиев, Иван Христов. Непременно бих искал да изтъкна неизменната и щедра помощ, оказвана ми от Андреас Шпеер.
Бих желал още сърдечно да благодаря на Алберт Цимерман, Ваутър Хорис, Георгиос Макрис, Едуар Жьоно, Карлос Стил, Кент Емери, Михаил Хронц, Петер Шрайнер, Стивън Браун и ХансГерхард Зенгер за подтикването изобщо да се заема с този труд,
както и за подкрепата и окуражаването по време на самия събирателски и
изследователски процес. Провеждането на изследванията и запознаването с литературата не би било възможно без любезната подкрепа, която срещнах от страна на фондация „Александър фон Хумболт“, направила факт работата ми между 1996 и 1998 г. в Томас-Институт на Университета в Кьолн, където специално бих искал да подчертая имената на Ян А. Артсен и Мартин Пикаве; както и на фондация „Андрю Мелън“, благодарение на която получих възможността да се запозная с богатите
парижки библиотеки, работейки между 1999 и 2000 г. в Дома на науките за човека, където бих искал да изтъкна имената на Морис Емар и Олга Спилар. Извън този ред не бива да остане и издателство ЛИК и лично Любен Козарев за добрата воля да бъде
издаден този текст.
На всичките тези личности и институции – моята най-сърдечна благодарност!
Георги Каприев