Хедър непрекъснато си пожелава разни неща, въпреки че, като знае какъв й е късметът, вероятно нито едно от тях няма да се сбъдне. Желанията са не само големи – като мир по цял свят или покана за участие с Брад Пит в новия му филм – ами и дребни, ежедневни неща, които иска, без дори да се замисля. • Да не бях се надпивала с текила. • Да не бях изпращала есемес на бившето си гадже в два след полунощ. • Да не бях изяждала целия пакет шоколадови бисквити. • Винаги да има свободно място пред къщи, за да мога безпроблемно да паркирам. • Никога вече да не се налага да се преструвам, че получавам оргазъм. • Мъжете да страдаха от предменструален синдром. • Да се запозная с мъж, който обича да пере и да е моногамен... Но един ден си купува стръкче пирен от циганка... и лошите дни завинаги са забравени. Красив американец отговаря на обявата и за съквартирант. Започва да се среща с Джеймс – най-съвършеният мъж, който и изпраща цветя, великолепен е в леглото и не се страхува да признае: „Обичам те!”. Тези сбъднати желания благословия ли са или проклятие? Щастлив ли е човек, когато получава всичко, което си пожелае? И най-важното – съществува ли такова нещо като прекалено дълга любовна игра? Това, което си пожелаваш, невинаги е онова, от което имаш нужда!