ВОДАТА НА СПОМЕНА Все някак половинчати излизат плановете ни за неделните разходки. Тръгваме на юг и се връщаме във вцепенената Никозия, загледана в Пентадактилос*, окъпан в теменужения залез... Гледам те как ме гледаш, Пентадактилос, и се разхождам по върховете ти със своята приказка. Преминавам на отсрещния бряг и се потапям в стари времена, в дните, когато морето грееше усмихнато, в други страдания, в други екзалтации... А на децата, които постоянно питат за тази стена, разказвам една приказка за доброто и злото. И както винаги става в приказките, Доброто тържествува И героят влиза в двореца, защото Анакрая все пак успява да донесе Живата вода и водата на спомена. *Пентадактилос — планинска верига в Северен Кипър, днес в окупираната част - б. прев.