В книгата историкът описва Сръбско-българската война през 1885 г., Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. В предговора на книгата авторът пише: „Главната историческа задача пред българския народ и неговите обществени водачи след възстановяването на българската държава стана освобождението и обединението на всички земи, населени с българи в границите на Отечеството. Тази задача бе приоритетна за българската политическа мисъл до 1944 г. и два тогава бе изместена от други обществени идеи поради коренно променените реалности в Европа и в Света”. „Развитието на общоевропейските процеси промени изцяло концепцията на националните доктрини на всички държави от Стария континент. Създаването и разширението на Европейския съюз, който в обозримо бъдеще ще обхване всички държави от Атлантическия океан до Урал, несъмнено в нашия пък случай ще доведе не само до духовно, но и до териториално обединение с оцелелите български общности в днес „близката чужбина” (Украйна, Молдова, Румъния, Сърбия, Македония, Албания, Гърция). Защото, защо да се лъжем – Европейският съюз си е една нова държава не са без икономически, но и без политически граници, строго спазваща при това националната идентичност на всеки народ и на всеки индивид. И така се стига до парадокса – авторът на тези редове, работил десетилетия и на научното поле, и в българското разузнаване срещу интересите на околните балкански държави, днес да е горещ привърженик на приемането на всички тези страни, включително и Сърбия, Македония и Албания в Европейския съюз. Защото това е единственият начин да постигнем стопроцентово целите си, за които проляхме морета от кръв (своя и чужда) в долуописаните пет войни през XIX и XX век.”