Волжка България VII – XVI век

Продуктов номер: 13851
Изчерпана

Автор: Петър Чолов
Категория: Българите в древността /прабългари/ | Средновековна история
Издателство: Кама
Състояние: Нова книга
240 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Историята на Волжка България е много интересна и поучителна, каквато е и историята на нашата Дунавска България. Това е история, съпътствана от много борби и войни с хазарите, с руските князе, с различните кумански, печенежки и пр. номадски племенни и други образувания. Територията й към XII-XIII векове се простирала от Северния ледовит океан до Каспийско море и до рика Об на изток. В книгата са разгледани над 20 основни въпроса: език, антропология, духовна и материална култура, военно дело и т.н. Още при първия им сблъсък с Волжка България, пълчищата на Чингис хан били разгромени. По мнение на някои историци, именно разгромът на неговите войски в този двубой бил причината за получения от завоевателя стрес и смъртта му четири години по-късно - през 1227 г. Монголо-татарите продължили опитите си да подчинят волжките българи с още няколко войни срещу тях и успели да сторят това едва към 1237-1240 г., когато и някои руски князе воювали със същата българска държава. Доказателство за могъществото на Волжка България бил и разгромът на Хазарския каганат през 965-970 г., когато тя се съюзила с "черните българи", т.е. потомците на древните българи, водени някога от другия син на хан Кубрат - хан Батбаян и била подкрепена от ираноезичната държава Хорезм. И владенията на Хазарския каганат били присъединени към Волжка България, а не към Киевската Рус, както е отбелязано в някои руски летописи, защото през това време вниманието на киевския княз Светослав било насочено към Византия и Дунавска България, с които воювал и наскоро след това бил убит... Авторът (из предговора към книгата) За автора: Петър Чолов е роден през 1923 г. в с. Умаревци, Ловешко. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1949 г. и "Библиография и библиотекознание" през 1952 г. Работи в Съюза на народните читалища (1952-1962), в Дома на литературата и изсуствата при МНП (1963-1980), съветник на министъра на образованието и културата на Република Мозамбик (1981-1983), професор в колеж в Ангола (1988), професор по история в Университета в гр. Комрат - Молдова (1991-1996). Автор или съавтор е на над 40 книги и стотици публикации и статии, посветени на българската история.