Време разделно • Нова българска библиотека

Продуктов номер: 6481
Изчерпана

Автор: Антон Дончев
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Слово
Състояние: Нова книга
456 страници
меки корици
Първо издание: 14 издание, 2000
Народност: българска

---

КНИГАТА КАТО ДЪЛГО ПИСМО Напечатах първата си творба на 16 еодини. Живеех в малък град, далеч от всякакви литературни кръгове. Продължих да пиша — романи, поеми, разкази, стихове, без да правя опит да ги печатам. Учех право — и пишех. Отпечатах роман, после втори — някак случайно, без да искам да ставам професионален писател. На 33 години написах "Време разделно". Покойният Цветан Стоянов, с когото бродехме из Родопите, запита, като ме гледаше в очите: "Сега накъде?" Прочетох всичко, което бях написал до 33-та си година, и разбрах, че в началото несъзнателно, а после с цялата страст, на която съм способен, аз съм търсил контакт с другите хора — все едно, че им пиша дълги писма... Като си припомних стотиците стихотворения — от които не съм отпечатал нито едно, — романите си и сценариите си, разбрах, че неосъзнато, но доста последователно и упорито съм писал за опитите на хората да намерят връзка помежду си, да запазят контактите помежду си — или казано малко по-литературно — да станат или да си останат братя. Въпросът за "раздялата", обратния полюс на "сближамането", винаги ме е тревожил и продължава да ме тревожи. Раздялата и раздалечамането на човек от човека, на човек от природата, на народ от народ... в нашето настояще, в нашата история и изкуство има много неща, които трябва да достигнат до хората по цял свят. Не бих написал "Време разделно" отново. Една идея за книга може да се осъществи в различни степени на зрелост и развитие. Вие можете да отчупите разцъфнала ябълкова вейка и да я потопите във ваза — и тя ще бъде красива. Но можете да изчакате есента, за да откъснете зряла ябълка... С време то идеите се променят — една книга, която не е написана днес, утре ще бъде друга. За мен изкуството, както всяко щастие, винаги е преживяване най-малко на двамина. Наистина електричеството се крие в облака, но ако няма земя, която да приеме светкавицата, няма да стане светло. Винаги се стремя да пиша за колкото е възможно по-широк кръг читатели, без чувството, че се принизявам до техния вкус, иска ми се да им бъде интересно, иска ми се да ги развълнувам не само със своята история, но и вълнението да ги накара да почувстват по-силно красотата на света около себе си. Всяка моя книга е едно дълзо писмо до неизвестен адрес — но аз зная, че в тоя дом живее човек като мене. Обичам читателите. И винаги мисля за тях — докато седна да пиша. Когато пиша, мисля само как да изпълня дълга си и да свърша работата си. Антон ДОНЧЕВ