ВСЕ ТАЯ ЖАЛ..
Долетяла с вихъра на северния вятър,
стан изправила сред рая на земята.
Тук, на слънчевия полуостров,
препускала сред равнини,
до заснежени върхове
изкачвала високи планини,
на три морета лоб опряла
и раждала с надежда свои синове.
Синове - и силни, и победни,
в бъднините поглед впили.
Но как се пръкнаха
безволеви отрочета?
Коя утроба ги износи?
От ада ли излязоха бездарници
и оковаваха нозете й в синджири,
и тласкаха я в катастрофи,
парчета късаха от умореното й тяло.
Отново властват днес
продажници безчестни.
Затриват гордостта на своя род.
Пълзят, лакействат - за пари, за власт,
без срам загърбват
заветите на Ботев и на Левски,
заветите на нашите деди
за бъдеще достойно и значимо.
Тревожни дни и нощи.
Все тая жал за майчица България.