Всички на носа на гемията • 61 избрани разказа Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. „Сега”. Издал е шест сборника с разкази: „Четиво за нощен влак” (1987), „Конско евангелие” (1992), „Ловец на хора” (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев”, преведена в Норвегия през 1997, “Клането на петела (1997), „Езитура” (2000) - Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов” и Годишната литературна награда на СБП, “Господи, помилуй (2004) - Голямата награда за нова българска проза „Хеликон”. Винаги съм смятал Деян Енев за много талантлив писател. Той не е описвал никога победителите, блясъка или полублясъка. Той описва кротките неудачници - неизвестни хора, които обитават тихите кьошета на битието. Той търси спасението на човешкия род в дълбините на живота, в забравените места. Там, където нищо не поддържа съществуването ни тъй здраво, както обичта и помощта, които получаваш от някоя „душичка”. Помощ, винаги непреднамерена, тъй като става дума за хора, на които и през ум не им минава да искат нещо повече от това, което имат. Във време като нашето подобна проза е безценна, тъй като в озлоблението си от живота ние често отминаваме тази негова най-труднозабележима и най-обновителна същевременно страна. Самият факт, че точно сега един автор не се поддава на никое от изкушенията - да бъде отчаян или циничен, да ругателства и да е нецензурен, говори много за вътрешните устои на Деян Енев и неговите качества като творец. Когато споменаваме тези кротки неудачници, веднага бихме се досетили за разкази от типа на Йовковия „Серафим”. Това е много важно за една национална литература, в нея винаги би трябвало да се усеща присъствието на писатели, които отстояват милостта към другия човек. Димитър Коруджиев Деян Енев не се вълнува от фактите, а от движенията на човешкия дух, които светят или мрачнеят зад тях. Затова героите му са в на пръв поглед лесно изброим емоционален спектър - любов, смърт, вяра, измяна, самота... Но този спектър стига за всичко, особено когато авторът пипа думите като майстор - с точни и пестеливи движения. В историята на новата българска литература Деян прилича на гемиджия, който се е вързал за мачтата по време на буря, за да не го отнесат вълните. Това той прави по две причини - вярва не само в мисията си да съхрани и доразвие най-добрите традиции на българския разказ, но и в благите вести, които трябва да откара до брега... Вярвам и аз. Бойко Ламбовски