ПРЕДГОВОР Авторът Лъчезар Заркин ми донесе завършения си нередактиран ръкопис на първата част на книгата си Вулкан в Президентството на Република България по моя покана. Прочетох тази уникална книга и реших да напиша предговор за нея, макар да знаех, че се захващам с много трудна работа. Вглеждах се в бледото лице на сина и мислено се пренасях в годините в миналото, преживяно от мен в концлагерите и затворите на България. Бащата Георги Заркин е живял преди 9 септември 1944 г. само четири години. Държавна сигурност щраква белезниците на Георги Заркин, когато той е вече двадесет и шест годишен и го вкарва в килия-единочка, където прекарва 12 години. Осъден е от съдебните власти на комунистическа България като един от най-опасните и политически противници, защото е писал позиви с вражеско съдържание, официални протестни писма до Тодор Живков, в които отрича личният му режим, осъждал е нахлуването на Съветските войски в Чехословакия през 1968 г. И за тази си дейност Георги Заркин лежи 12 години и накрая е убит в затвора. С журналистическото си перо Георги Заркин се нарежда в челната редица български интелектуалци - борци против комунизма, оставил ни е хиляди неповторими страници за битието на българския народ през времето на комунистическото робство. Жертва на комунистическата власт още през 1944 г. е и бащата на Заркин - Атанас Лазаров Заркин. Той е убит заедно с още девет мъже от родното си село Бели Искър, Самоковско. Препоръчвам горещо книгата за Георги Заркин на българските читатели. Вицепрезидент на Република България Тодор Кавалджиев.