Вълшебният елен и светиите

Продуктов номер: 23617
Изчерпана

Автор: Йосиф Мороз
Категория: Световна културология, етнология и фолклор
Издателство: Световит
Състояние: Нова книга
ISBN: 9549761770
292 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: българска

---

Авторът прави опит да разгледа многозначните функции на елена в различните жанрове на народното творчество от почитането на само животно като божество на природата, осигуряващо прехрана до семантичната връзка на елена със светиите в различните религии. Изследване в своята основа се опира преди всичко на български материал, даващ удивително многообразни представи за образа и функции на елена в митологията, фолклора и изкуството в т.ч. и християнското. Преди всичко става дума за такъв ярък признак на елена като неговите рога, възприемани от древните като символ на слънцето, луната, световното дърво, съответно и като апотеоз на растителната сила на природата.Рогата на вълшебния елен винаги са големи, златни или сребърни, клонести, имащи особени знаци във вид на дом, дърво, животно, човек, кръст, разпятието и др. В християнските текстове обикновено на рогата или между тях са построени църкви и манастири. Виждат се разпятието, светиите и самият Иисус Христос. Еленовите рога в култовия контекст са се възприемали като знаци на възкръсналия Спасител на света, като визуален феномен на вдигнатите ръце. Затова, както би следвало да се очаква едно от първите божества покровители на хората станал еленорогият бог( богиня) защищаващ от всички несгоди.Без съмнение, че с времето древният рогат бог ( богиня) претърпявали редица метаморфози, но основната насоченост на неговите многообразни фикции в една или друга форма се е запазила във вярвянията и преданията на много съвременни народи. Основно внимание в предлагания труд обърнато към анализа на темите даващи възможност в максимална степен да се посочат происхода на такива явления като инцест,разчленяване, канибализъм. Макар всеки сюжет в избраните теми де се развива в своя особена посока, тяхната трактовка всеки път зависи от конкретна ситуация, от личността на героя, от историческите рамки и т.н. Характерната почти на всички разглеждани в книгата текстове универсална идея се свежда към това, че в своя инвариант кръвосмешението ознаменува стремежа към съединяване на противоположностите, възпроизводство на самия себе си, мултиплициране на вълшебните качества на своя вътрешна сила, изграждане и запазване на новото. В книгата посочено, че в инвариантите на мотивите за разчленяването на първобитно чудовище, човек, животно, вещ като модели на космическия акт лежат най-древните представи за раздялата и строителството на космоса, въплотени в редица митове от най-разнообразен характер. Ритуалите и насочеността на жертвоприношенията, несъмнено са претърпяли с времето редица изменения, но главната ориентация на адресите на жертвоприношението се запазила - преди всичко това са божествата, влияещи на благоденствието на хората, а също така първопредци, умрели роднини и др. Те проявяват себе си в небесните тела, дървета, камъни, извори,животни, птици в сънища и виденията на хората и т.н.