Няма съмнение, че появата и развитието на въоръжението представя другата, "тъмната" страна на човешката природа. Същевременно трябва да се признае, че неговото усъвършенстване векове наред е провокирало и стимулирало творческите способности и въображението на хората. Мисля, че представената монография може да бъде определена като една необходима книга. Значително постижение в нея е систематизацията на известните паметници на въоръжението и снаряжението от българското ранно средновековие чрез създаване на типология за отделните видове. Предложената схема на подредба има качества да се превърне в унифицирана за всички автори, които в бъдеще ще обнародват подобни паметници, и в това се състои според мен основният и научно-приложен принос. По своя характер монографията се възприема като свод (корпус) на българското ранносредновековно въоръжение и снаряжение. По структура и пълнота на изложението може да се сравнява с подобни обобщаващи трудове, каквито има публикувани за някои съседни територии - Русия, Словакия, Полша. Така България равностойно се включва в една интернационална научна проблематика. Бидейки резултат от стогодишно натрупване на археологически материали, настоящата книга има възможността да остане основен справочник за дълго време. Тя може да се разглежда и като първа част на едно бъдещо изследване, което да обхване и оръжието от периода на Второто българско царство. Ст. н.с. I ст., д.и.н. Рашо Рашев