Вървя към дъжда

Продуктов номер: 14302
Изчерпана

Автор: Христо Ганов
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Български писател
Състояние: Нова книга
304 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

ВЪРВЯ КЪМ ДЪЖДА И все вървя на запад ­ към дъжда, и все повече се заоблачава. Защо е жива вечната вражда между нощта и светлото начало? В студени облаци пред мен обречена потъва светлината. И преполовил човешкия си ден аз не вървя ­ летя към тъмнината на дъжд, на студ... На моя път. Ах, блян ли е, нагон или умора това препускане към нашта смърт или пък точно то ни прави хора? И пак вървя на запад ­ към дъжда, и все повече се заоблачава. И вече виждам тънката межда, която може би е край... Или начало? И спомен е зората на деня, вълшебството на детството велико. Сега пристрастно утрото ценя, но вече властно вечерта ме вика. ... И чезнат най-щастливите сълзи, и жертвите, и рисковете чезнат. Дъждът, определен за мен, пълзи и приближавам неговата бездна. И в мен прониква тъмната ръжда, която бавно ще ме заличава. И все вървя на запад ­ към дъжда, и все повече се заоблачава. А там навярно вече бурята гърми, изгарят дънери, градушка стене, умират звяр и птица, и тръби категоричната тръба за мене... ... Какво е опитът, животът, аз ­ познание, което значи болка. Не плащаме ли за минутна страст с години от живота си... Със колко? И пак към изпитания вървим така отчаяно, така епично, макар да знаем, че ще изгорим от тяхното докосване трагично. Светкавица лицето ми бразди и пада ­ птица ­ в тишина беззвездна. Дъждът, определен за мен, пълзи и приближавам тъмната му бездна. Предчувствам го със цялата душа, със ноздрите, със кожата си вече. Събрал съм всички сили за дъжда, защото виждам ­ той не е далече. И наранен, и нараним вървя към тоя дъжд, към м о я дъжд, момчета. Не ми е лесно пред стената на дъжда, но знам, че някога ще разберете... Повярвайте ми, недобре живях и много ми е страшно днес ­ не крия Но трябва да прекрача своя страх!