Въведение в историята на религиите - част 1

Продуктов номер: 14189
Изчерпана

Автор: Стефан Йорданов
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | История на религиите
Издателство: УИ Св. св. Кирил и Методий-Велико Търново
Състояние: Нова книга
296 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Доцент доктор по история Стефан Йорданов е преподавател в ИЮФ на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където води лекционни курсове по дисциплините История на Стария свят, Тракология, Етногенезис и миграции на палеобалканските народи, Потестарно-политическа етнология, Увод в историята на религиите, Религии и култове на Балканите. В основата на настоящото пособие са една част от лекциите му по дисциплината Увод в историята на религиите пред специалност История и История и география. Основните научни интереси на Ст. Йорданов са в областта на: политическата и социалната история на древния свят; политическата, социалната и етнокултурната история на древна Тракия; тракийското езикознание; социалната история на българското ранно средновековие; потестарно-политическата и историческата етнология; историята на религиите; сравнителната митология и фолклористиката. В тези области са неговите близо 100 публикации в българската научна периодика и в чужбина (Франция, Гърция, Германия, Чехия, Украйна), като някои от тях имат и интерактивно обнародване. Дисертационният труд на автора е на тема "Типология на държавообразувателните процеси в древността (по материали от Балкано-Анатолийския район от края на II - началото на I хил. пр. н. е.)". Стефан Йорданов е автор и на монографичното изследване "Тракийският воин. Проучвания върху военната и социалната история на древна Тракия" (Велико Търново: Издателство Faber, 2000). Художникът Михаил Мирославов Йорданов, чиято графика е използвана за оформлението на корицата, е възпитаник на факултета по Изобразително изкуство на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Изборът на неговата графика бе повлиян от два фактора: първо, от обстоятелството, че Михаил Йорданов е родственик на автора (негов племенник), и второ, но водещо по значимост, от наличието в тази графика на добре пресътворената в художествен план алюзия за опасния, но непреодолим стремеж към светлината (на познанието и на морала), изконно характеризиращ човешката природа - стремеж, който е първоначалният тласък за раждането на феномена на човешката култура, в това число и на религията.