Проблематиката на "историята на времето, което живеем", е вероятно най-трудната област на историческите науки, но във всички случаи е най-предизвикателната за всеки изследовател. Той не може да се възползва от удобството на "оценките от дистанцията на изминалите години", длъжен е да състави мнението си "тук и сега" и да го отстоява "без гняв и пристрастие", както препоръчва римският историк Тацит. Този каменист път на историка към Историята, т.е. към Истината за хората и събитията, не е изминат от никого до край, защото самата "историческа истина" си остава непостижима мечта за онзи, който се стреми към нейната цялостност и пълнота. Пътят на изследването, който според гърка Херодот, наречен баща на историята, е "търсене, за да се узнае", и ако е осъзнат процес изостря чувството за отговорност при интерпретацията на изворовия материал.