Vuzroditelniiat proces.Miusiulmanskite obshtnosti i komunisticheskiia rejim

Възродителният процес.Мюсюлманските общности и комунистическия режим

Продуктов номер: 14898
Изчерпана

Автор: Алексей Кальонски | Михаил Груев
Категория: Българска съвременна история | Социология
Издателство: Институт за ИБМ | Института ООД и Сиела
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789542802914
212 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска


Алексей Кальонски Преподавател в СУ„Св. Климент Охридски" по история на Русия, Евразия и Източна Европа през ХІІ-ХІХ в., а също различни аспекти на османския период. Бил е гост-лектор в EHESS (Париж), Center for Islamic and Middle East Studies (Берген) и др. Автор на статии и студии върху етнокултурни проблеми, малцинства, миграции и др. (на български, английски и гръцки език). Последната му публикация е книгата „Юруците" (С, Просвета, 2007) - историко-антропологично изследване за номадското население на Балканите. Михаил Груев Преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ „Св. Климент Охридски. Гост-преподавател и в Пловдивския университет„Паисий Хилендарски". Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор на редица студии и статии на български, немски и английски език. След „Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим 1944-1959" (2003) това е втората му книга в тази област. Под печат в поредицата е и негова монография върху колективизацията и социалната промяна в българското село. Създаден през есента на 2005г., Институтът за изследване на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и в обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчаниеза комунизма и сблъсъка на различни частни памети и стратегии за манипулирането им се появяват поколения безисторическа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята или по-точно историята премине през тях, без да разберат какво точно им се е случило. Институтът си поставя за цел насърчаването и подпомагането на изследванията в областта на съвременната българска история, както и методологическото обновяване и обогатяване на тези изследвания. Стремежът ни е да помогнем на младите хора в България и на всеки четящ и любознателен гражданин да получат адекватно познание за отминалия период. Поредицата МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО, осъществявана съвместно с Институт „Отворено общество", ще предлага резултатите от извършваните изследвания. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор I.От "Пролетарския интернационализъм" до "Единната социалистическа нация": политики към българите мюсюлмани 1.В търсене на модели за "приобщаване" (1937-1959 г.) 2.Комунистическата модернизация и мюсюлманската религия: натиск и оцеляване през 60-те години 3.Кампанията по смяна на имената (1970-1974 г.) 4.Религия и политика: Проблемът с българо-мюсюлманските идентичности II.От "друзкни и единни през вековете" до "Възродителния процес": политики към българските турци. 1.Проекции на хомогенната нация. 2."Възродителният процес" от 1984-1989 г. 3."Майските събития" и "голямата екскурзия" Вместо заключение: Наследствата на принудителната интеграция Подбрана библиография Михаил Груев, Алексей Кальонски, "Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим", изд. "Сиела", С, 2008, 212 с, 12 лв. Изследването е прецизно и синтетично, опиращо се върху институционални (централни, регионални) и частни архиви, мемоари и пропагандни материали. В центъра му са властовите и идеологически акции и политики спрямо българите мюсюлмани (т. нар. помаци) и българските турци. Предисторията и историята на проблема обхващат времето от 30-те до края на 80-те години на XX век. Можем да спорим дали е съвсем коректно въвличането на понятието "възродителен процес" в разширена употреба - извеждането му отпреди времевите граници на 1984-1985 г. Но пък впечатляват умелите аналитични разрези - както на "високата" политика, така и на "ниското" всекидневие. Из „Литературен вестник, 2008/брой 26”