Възрожденски черкви в Шумен и Шуменско

Продуктов номер: 7030
Изчерпана

Автор: Венелин Иванов
Категория: Архитектура
Издателство: Арх и Арт
Състояние: Нова книга
60 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: българска

---

В настоящия труд се разглеждат архитектурата и строителната история на възрожденските черкви от град Шумен и шуменските села. В контекста на развитието на тази селищна общност се проследяват възрожденските процеси, оказали влияние върху архитектурата и качеството на църковното строителство. Правят се подробни описания на градоустройствената среда, сградите и икостасите им.. Книгата е илюстрирана с архитектурни заснемания на черквите и възпоменателните надписи и с богат снимков материал. Това проучване представлява интерес не само за краезнанието в Шуменско и историята на българската архитектура, но и за широк кръг почитатели на нашата културна история. ВЪВЕДЕНИЕ Районът на Шуменска област по време на Османското владичество през XVIII век попада в обсега на укрепения териториален четириъгълник, условно маркиран от крепостите Силистра, Русе, Шумен и Варна. Като значима част от тази система през XVIII и XIX век Шумен и околността му са били силно укрепени и превърнати в опорен пункт, добил славата на непревземаем. Чудно е как при все това по същото време градът се превръща в българско просветно, културно и патриотично-свободолюбиво средище от общонационално значение. Това ново народностно и верско самочувствие е подтикнало шуменските българи да потърсят запазването на вяра, език и самочувствие като изградят със свои средства според възможностите си своя черква "ТЕПЛИЙ МОЛИТВЕНИК", край която построяват и училище за децата си. В първия раздел на настоящото проучване се отбелязват характерните особености на четирите села Косово, Марково, Кюлевча и Каспичан от платото "Сърта" и склоновете му, населени от старо българско население. То е изградило през Възраждането свои храмове, различни по големина, но обикновено съизмерими с броя на българската православна общност и финансовите и възможности. Село Косово при 90 български къщи изгражда черква с емпория и масивен свод от 214 кв. м, днес все още запазила възрожденския си облик. Село Марково при 90 български къщи построява черква с емпория, но с дървена покривна конструкция от 323 кв. м. Село Кюлевча при 240 български къщи издига черква с емпория от 374 кв. м, с богата вътрешна украса и асиметрично долепена към корпуса камбанария. Село Каспичан при 100 български къщи съгражда черква с емпория от 200 кв. м с масивни сводове и украсен с дърворезба иконостас. Три от четирите черкви, с изключение тази на Марково, имат каменни възпоменателни надписи, датиращи изграждането им, а на две от тях са отбелязани и имената на ктиторите. Вторият раздел разглежда селата в близост до градските укрепления, които са имали по-малобройно българско население. В село Велино, със 100 български къщи, след 30 годишно възпрепятстване населението успява да построи черква заедно с училище от 194 кв. м, без емпория. Село Васил Друмево при 35 български къщи изгражда черква с училище, също без емпория от 120 кв. м, а село Осмар при само 37 български къщи построява черква с емпория, от 158 кв. м, както и училище с отделна сграда в двора. Черквите в селата Васил Друмево и Осмар имат датиращи ги надписи. И трите черкви са с дървени покривни конструкции, резбовани тавани и иконостаси. Третият раздел обхваща селищата по пътя на балканските проходи, които са имали някои привилегии срещу задължения по охраната им. Старата черква в Преслав от 1835 година, при 300 български къщи, е с емпория, от 357 кв. м, закопана около 1.40 м в земята, с дървена покривна конструкция. Днес се ползва за черкуване. Черквата с емпория в село Драгоево при 180 български къщи е изградена през 1871 година и има застроени 257 кв.м. Конструкцията на покрива и е дървена. Иконостасът има високо художествена изработка. Камбанарията е построена през 1895 година. Върбишката черква има емпория и дървена покривна конструкция. Построена е през 1842 година от обитателите на 340-те български къщи. Изгражда я тревненецът уста Кою. Има застроени 360 кв. м. Иконостасът е богато украсен. Камбанарията е изградена по-късно от Гатю Вардунлията. Село Риш, старо българско село в едноименния старопланински проход, има черква без емпория от 125 кв. м при 180 български къщи. Притежава съвсем нов, дори още немонтиран иконостас. Околовръстните каменни зидове са на калов разтвор. Не се ползва за черкуване. Черквата в Смядово при 350 български къщи е с чудесна емпория и е изградена през 1869 година - за две години, в два етапа. Има застроени 320 кв. ме дървена покривна конструкция, при 9.60 м височина на средния кораб и 8.26 м на страничните. Иконостасът е изработен много вещо с дълбока ажурна резба. Интериорът на наоса впечатлява с богатото си пространствено въздействие. Абсидата се издига до билото на покрива в характерния за тревненци стил. Четвъртият раздел включва черквите в самия град Шумен. Горната черква "Св. Възнесение" е изградена през 1829 година при тогава 2000 български къщи в града. Построена е на мястото на по стара черква от XVII век. Новата черква е едноабсидна псевдобазилика с емпория и със застроени 515 кв. м. Има каменен надпис върху южната фасада, установяващ, че тя е построена с помощта на повечето български шуменски еснафи. Строителството е струвало 143 724 гроша. Според запазения договор иконостасът бил изработен от тревненския резбар изограф Костадин Витанов. Будните българи я превръщат в център на борбата за църковна независимост. Долната Костова махала, населявана от чисто българско население, решава да изгради в терена, отреден за гробище, нова голяма черква от 675 кв. м, с емпория. Спомоществуватели били еснафите, упоменати в запазения надпис, сочещ и годината на завършване -1857. При освещаването й била посветена на „Св. Три светители". Сградата е претърпяла няколко ремонта и е пристроявана през 1932 година. След пожар в началото на 1944 година наново е възобновена, но при това загубва облика си. Дивдядово - старо село, а сега квартал на Шумен - при 170 български къщи на времето се сдобива с черква през 1846 година. Тя е едноабсидна, с емпория, с масивни тухлени сводове, при 250 кв. м. Още през 1810 година на черквата били дарени ниви, даващи приходи, а също парични помощи от ктитори. Има скромен иконостас, частично с дълбока резба. Над южния вход върху мраморна плоча в стихотворна форма е издълбан надпис, отбелязващ годината на освещаването и -1850. Камбанарията е пристроена през 1910 година, но добре се свързва с черковната сграда. Арменската махала в Шумен е образувана още през XVII век. Жителите и изграждат през 1834 година черквата "Възкресение", със застроени 338 кв. м при 100 арменски къщи. Като нартекс се използват части от старата паянтова черква, построена тук много по-рано. Към нея е прилепена и изградената по-късно камбанария. Наосът е бил засводен с масивен свод, който при земетресението от 1913 година се напукал и бил премахнат заедно със съществуващата емпория, мястото на която се вижда от втория ред прозорци и личащите места на двете подпирали я колони. В по-късно време са пристроени две крила от север и юг на абсидата. Наложително е запазените до днес черкви-паметници, изградени с дарения от жителите на селищата, да бъдат съхранени и поддържани добре като жалони на българския дух през знаменателната Възрожденска епоха. Авторът