За архитектурата на Копривщица

Продуктов номер: 29740
Изчерпана

Автор: Янчо В. Стоичков
Категория: Архитектура
Издателство: Симелпрес
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789542918622
212 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2012 год.
Народност: българска

---

Копривщица е популярна в България и сред туристи от други страни с нейната величава история и неповторима възрожденска архитектура.
Под натиска на османското нашествие будно българско население от Търново, Етрополе, Самоков и др. селища се заселва в подножието на върховете Богдан и Буная, сред малка живописна котловина в горното поречие на река Тополка, заобиколена от вековни гори. Така възниква Копривщица, запазена през османското иго като едно от най-напредничавите селища с патриотично съзнание. Отначало живота на преселниците е свързан с развитието на натуралното стопанство. Жилищните сгради, опростени по отношение на плановото и обемно пространственото си решение, задоволяват ечачентарните нужди на прокудените от родните си огнища българи.
След опожаряването на Копривщица от поробителите през 1809 г. настъпилите промени в икономиката на Османската империя създават добри условия за развитието на поминъка на копривщенското население. През ранното Възраждане животновъдството е основа за процъфтяването на някои занаяти (предимно на абаджийството) и за развитието на търговията с най-близките големи градове - Пловдив, Одрин, Истанбул, както и с по-далечни земи - Египет и Мала Азия. Тези промени се отразяват върху бита и душевността на замогналия се материално копривщенец. Разнообразните изисквания и желания на стопанина насочват майстора-строител към нови творчески търсения в областта на архитектурата, която се развива от примитивните и скромни форми на дървената къща от XVIII век, към обогатеното планово и обемно пространствено решение на копривщенската възрожденска къща. За по-малко от 70-80 години развитието на копривщенската архитектура отбелязва подчертан разцвет. Едновременно с изграждането на изискани жилищни сгради се променя и архитектурно-градоустройствения облик на селището, развива се уличната мрежа, очертават се мегдани и кръстовища, изграждат се обществени и култови сгради, чешми и мостове, разнообразява се силуетът на селището.
С този труд се цели да се проследи развитието на копривщенската архитектура и градоустройство, да се свърже и обясни това развитие с ролята на традицията и с новите творчески търсения на възрожденските майстори-строители, да се посочи значението и мястото на копривщенската архитектура в историята на българската национална култура.