За небето • За възникването и загиването

Продуктов номер: 10157
Изчерпана

Автор: Аристотел
Категория: Антична философия
Издателство: СОНМ
Състояние: Нова книга
314 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: старогръцка
Преводач: Димка Гочева, Димитър Илиев

---

Библиотека Делос ПРЕДГОВОР "ЗА НЕБЕТО" И "ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО И ЗАГИВАНЕТО", ИЛИ ЗА КОСМОСА И ЗА НАШАТА ПРЕДСТАВА ЗА НЕГО Цел на творческото знание е произведението, а на знанието за природата -явлението да се обясни така, че да съответства най-добре на сетивното възприятие. "За небето", кн. Гама/III, гл. 7/ В това книжно тяло българският читател получава два от най-важните текста от Аристотеловия корпус - "За небето" и "За възникването и загиването". Те често биват издавани заедно, което направихме и ние - преводачите, редакторът и издателите на тази книга. За какво става дума в тези две текста и защо те са издадени заедно? "За небето" и "За възникването и загиването" ни представят Аристотеловото разбиране за космоса и за четирите стихии, или четирите елемента, които го изграждат. И двата текста са част от Аристотеловата втора философия или "Физиката", философията на природата на Аристотел. В Аристотеловия Corpus (академичното Берлинско издание от 1831 г., подготвено от Имануел Бекер - Aristotelis Opera Omnia, edidit Academia Rejia Borusica. Vol. I-II; Aristotelis opera Graece ed. I. Bekker, Berlin 1831) "За небето" следва "Физика"-та, а "За възникването и загиването" следва "За небето". Взети заедно, като една текстова цялост от 6 книги, "За небето" и "За възникването и заhиването" са се оказали едни от най-влиятелните текстове в историята на философията и науката, в историята на човечеството. Макар че първият от тях е наречен "За небето" той е много повече космологически и космографски, а не астрономически текст и макар че вторият има заглавие "За възникването и загиването", от съдържанието му става ясно, че във вечния - според Аристотел - свят, няма нито абсолютно възникване, нито абсолютно загиване. В тези два текста "небе", или "свят" и "космос" са различни думи, които се отнасят към цялото съществуващо по един и същ начин. Те обозначават вселената като цяло и изразяват нейния съвършен порядък. В това отношение Аристотел е прилежен ученик на Платон, който в целия монолог на Тимей в едноименния диалог синонимизира "небе" или "свят", "космос" и "порядък". Ето например какво се казва за божествения вид в живото същество-космоса, създаден от демиурга: "Той изработил божествения вид предимно от огън, за да бъде с най-блестяща и най-красива външност, наподобявайки Вселената, го направил съвършено кръгъл, поставил го при разума на най-могъщото и му поръчал да следва Вселената; разпределил го около цялото Небе в кръг, та Светът като истински космос - ред - да представлява разнообразие в своята цялост".