За поетическото изкуство

Продуктов номер: 4785
Изчерпана

Автор: Стефан Цанев
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Жанет 45
Състояние: Нова книга
197 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

-За техниката на стиха -За поетическия език -За мисията на поезията ВЪВЕДЕНИЕ В АДА Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята. В онези тъмни времена шаманът се довеждал до състояние на свръхконцентрация - както лупата събира слънчевите лъчи, превръщайки ги в изгаряща точка, той съсредоточавал в себе си всички свои (и чужди) духовни енергии и в пламналата му глава делничните примитивни думи се зареждали с магическа сила; повтаряйки заклинателно тези магически думи под ритъма на изпадналия в транс тамтам, шаманът прогонвал злите духове, укротявал природните стихии и разговарял с боговете... Дали наистина шаманът е укротявал с думите си природните стихии и дали е разговарял с боговете - не знам, но че думите му са въздействали на хората, които са ги повтаряли замаяно в ритъма на тамтама - това е сигурно. И може би тези думи са прогонвали злите духове от душите им... Това правят и сега примитивните племена, а и цивилизованите народи се връщат към тази магическа игра в свойте народни веселия, повтаряйки безсмислени провиквания и думи под ритмичното думкане на тъпана, правят те това интуитивно -подсъзнателен спомен за ония времена. А поетите - поетите се правят на шамани, мъчейки се да омагьосат думите (от думкането на шаманския тамтам е останал ритъмът, натрапчиво повтарящите се съзвучия са родили римите) и понякога възкликват наивно: поезията ще промени хората, ще спаси света. (Дай, Боже!) Сама по себе си обаче поезията е безсилна. Думите на поетите се реят из пространството като семенца на глухарчета, които умират, ако не попаднат на добра почва, сиреч - в някоя размекната душа. Но и тогава поезията ще е само украса, цвете в градината, брошка на ревера, елей за душата, а не същност. И само стремежът към поезия (готовността да участваш в оня замайващ шамански танц!) може да преобрази човека, да го издигне над сивото ежедневие, над бита и несгодите, да му вдъхне благородни пориви и помисли, да осмисли живота му. Радостно е, че през последните години се издават много книги със стихове, радостно е, че някои вестници отделят цели страници на младите музи има, значи, все още има млади хора, които се стремят към това старомодно и ставащо все по-излишно нещо в съвременния ни живот - поезията! Радостта ми обаче от ден на ден взе да намалява. Не че няма талантливи млади хора. Има. Но повечето от тях пишат, казано направо, неграмотни стихове. Или казано по-меко: пишат без да познават правилата и законите на мерената реч, пишат както им дойде, аматьорски. Поривите и чувствата им са чисти и красиви, но незнанието и неумението приравнява стиховете им със самодейните чалгаджийски текстове или с текстовете на разните групари и рапъри. Не е достатъчно "да излееш душата си". Представяте ли си - сяда някой на пианото или грабва цигулката и решава да излее душата си, без да знае да свири, без да се е учил някога да свири? Не знам защо е толкова широко разпространена заблудата, че щом знаеш азбуката - значи можеш да пишеш и стихове.