„Но формалната демокрация като такава - правото за свободно, равно и тайно гласуване - не е гаранция за свободата, а е по-скоро нейна заплаха. Формалната демокрация е надеждна само при характеризираните по-горе предпоставки: етос на общностния живот, самовъзпитание в общуването един с друг за решаването на конкретни задачи, безусловна защита на основните човешки права, осланяне на сериозността на вярата. Особено ако бъде наложена ненадейно, без да бъде предварително подготвена от самовъзпитанието, свободата може да има не само охлократични последици с краен резултат тиранията, но доколкото населението собствено не знае какво избира, тя може да съдейства предварително за идването на някоя клика на власт. В този случай партиите престават да функционират. Вместо да бъдат органи на народа, те се превръщат в самозадоволяващи се организации. Те извеждат на върховете на властта не някакъв елит, а по скоро обиграни „парламентаристи" и духовни ла кей..."
Карл Ясперс