Забравеният възрожденец Динко Зограф

Продуктов номер: 24060
Изчерпана

Автор: Катя Зографова
Категория: Български мемоари и биографии
Издателство: Вяра
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543217069
48 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2010 год.
Народност: българска

---

Тази малка книга трудно се вписва в традиционните представи за литературни жанрове. Главен герои в нея е един възрожденски Зограф, но това не е изкуствоведско изследване. Книгата не е класическа биография поради безвъзвратната загуба или липса на документи за Динко Зограф, но тя не е и есеистичен очерк. Затруднявам се да й сложа „етикет", но това не е и необходимо. Катя Зографова е писала книга за своя предтеча, на когото дължи фамилията си. Забързано, артистично, с бликаща от всеки ред любов тя е моделирала родословното дърво на Зографите, защото наред с ,,главния герой” на страниците присъстват и неговите предтечи, и потомците му. Книгата може да се приеме като част от нейните „Любовни архиви", в които е екът ала своите пристрастия.
Зографът Динко Кузмов Шишков от първомайското село Караалан, днес Брягово, е много слабо известен в научната изкуствоведска литература. Единствено вездесъщият проф. Асен Василиев му е посветил няколко реда в своята капитална книга „Български възрожденски майстори ". За изкуствоведа, чиято работа е свързана с българското Възраждане книгата на Катя Зографова е извор на извънредно ценни сведения за творчеството на Динко Зограф - тя посочва места, където той е работил и творби, които са неизвестни, а особена стойност имат цветните фотографии на църкви, дърворезби, икони. Всъщност тази малка книга би могла да е основа за една научна монография за възрожденския зограф и резбар.
Без типичната за периода фамилна обвързаност с изкуствата за православната църква, Динко Шишков тръгва по техния тежък и непознат път смело, подкрепян от учители и съратници. Той не принадлежи на никоя от известните художествени школи, но взема по малко от големите образци и майстори на времето, които са му били достъпни. Когато се събере всичко, което е оцеляло от работите на възрожденския майстор, би могло да се откроят по-ясно както неговото своеобразие, така и влиянията, които е изпитал, неговите афинитети.
За мен голямо достойнство на книгата на Катя Зографова е опитът й да извае жив образ на една ярка личност. А това е рядко умение спрямо един възрожденски художник. Днес ние знаем стотици имена на зографи, резбари, строители, златари, понякога са известни и доста техни творби, но нищо повече. Извънредно редки са случаите, в които документи, писмени извори, фамилни спомени, творби помагат да се очертае цялостната личност. Не напразно в българската книжнина има толкова малко монографии за възрожденски художници - ще спомена само имената на Христо Димитров, сина му Захари Зограф и внука му Станислав Доспевски от Самоков, или Николай Павлович от Свищов.
Книгата е изящно оформена, със стилна корица, с добра полиграфия.
Бих искала да поздравя Катя Зографова, да й пожелая успехи и да й благодаря за удоволствието от четенето, за проникването в един нов духовен свят.