ОТ АВТОРА Имах щастието в продължение на 18 години - от 1957 до 1975 г. - да работя под непосредственото ръководство на генералния конструктор на авиационна техника Павел Осипович Сухой. Като се срещах с него практически всекидневно, позволявам си да го смятам за свой Учител, а себе си - за негов ученик, който има право да разкаже за него като човек и конструктор. Като уважавах искрено Павел Осипович, през всичките тези години аз се стараех да следвам маниера му на работа, да възприемам неговия опит. Надявам се, че това отчасти ми се е удало. Ще се опитам да разкажа и за него - от всекидневните житейски ситуации до вземането на кардинални технически решения, и за машините, създадени както при него, така и след смъртта му. Може заради отдавна отминалите години нещо да е представено неточно в детайли, но за истинността на събитията гарантирам. Длъжен съм да призная, че съществува и още една причина, която ме подтикна към написването на тези мемоари... Четем интервюто на генералния конструктор на ОКБ "Сухой" Михаил Петрович Симонов, публикувано в"Неделя"№ 29/97г., където той дава такава оценка на Сухой и другите генерални конструктори: "Павел Осипович... Какво пък, беше изтъкнат специалист, но в живота той отговаряше на фамилията си. Беше груб човек. Не, аз не мога да го нарека свой учител... В живота си познавам двама велики конструктори - Бартини и Алексеев." Възмути ме не това, че Симонов не приемаше Сухой за свой учител. Но как ли да се смята, като приживе П. О. Сухой не го допускаше до себе си! Получи се така: как М. П. Симонов може да създава нещо ново, като отрича всичко, направено преди него? Дървото не расте без корени! И още нещо. Без да омаловажавам заслугите на Бартини и Алексеев, в редицата на великите конструктори за разлика от М. П. Симонов бих поставил Павел Осипович Сухой. И това не изисква доказателства. Превъзходните самолети, създадени под неговото ръководство, говорят сами за себе си.