Захарий Стоянов • Опит за соцбиография

Продуктов номер: 6714
Изчерпана

Автор: Владимир Свинтила
Категория: Български мемоари и биографии
Издателство: Клио
Състояние: Нова книга
187 страници
меки корици
Първо издание: 1996
Народност: българска

---

"Пръвният закон на наивистичното поведение е подчинението на собственото си въображение. Рационалистичната пропаганда на XIX век е унищожила или поставила под съмнение неговия първоначален предмет - суеверието. Но с това самата въображателна дейност не е изчезнала. Сега се фантазира свободно върху други предмети - включително по проблема за българската свобода. Естествено, това не е празна фантазьорска дейност. Човек си въобразява възможни и реални неща. Но си ги въобразява. Въобразявайки си реални неща, наивистът все пак губи представа за разликата между възможната, хипотетична реалност и настоящата, истинската, тази, в която живее. Това сякаш позволява една манипулация с "реалната реалност" от страна на съзнанието - тъй като то е свикнало да манипулира възможната. Известен е случаят, когато двама българи, след като са гледали един революционен спектакъл в Габрово, на излизане от града пукат с пищовите си, заявявайки: "Ей до тук е турско, оттук нататък е българско!". Мисълта, която е подхранена веднъж с невероятното, ще твори невероятното в реалността - невероятното като реално. Като единствено реално. Като най-дълбоко автентично, чиято автентичност е такава, че подвежда под своите парадигми данните на простата видимост, на сетивността, които сами по себе си изглежда не значат нищо, преди да ги е докоснал пламъкът на въображението... На наивизма наистина не е чужда идеята за борба. Но борбата е, за него преди всичко "психомахия" - борба на духовете, духовно сражение на доброто със силите на злото. Това е имагинерната практика на този народ в течение на столетия - да побеждава духовно. Народът е логичен в това си поведение. Да се заяви, "да стане знайно, че българи се дигнале", да се извърши революционният ритуал, да се символизира, да се създаде понятието. Никой няма военна практика и тя е чужда на всички. "Гарвани керван не водят, българи аскер не ходят"! На наивистичния тип лично мъжество не му липсва. И ако той не мре геройски, с оръжие в ръка, това не му пречи да мре стоически, на въжето. "Бен Бачо Киро им, хайдутин им..." казва селският даскал, потегляйки към бесилката. И това е въображение. Нито е бил хайдутин, нито е клал турци, нито владее както трябва огнестрелното оръжие. Бил е пътешественик, пръв любител на туризма, любител на словото, на сладката дидаскалическа поезия. И в този грандиозен театър, който е неговата Голгота, той е достоен за величието на историята. Той е в бурята на своето историческо въображение и от драмата на душата си прави драмата на реалността. Неговото обесване е безсмислено, неговата вина е въображаема Но неговата вина е възприета като реална. И от самия него. И той се отправя към съдбата си като стоик, като древен християнин или като човек, който е вдигнал на въстание цял един народ и заслужено приема смъртта..."