...Криле, криле... Щом морни се отпуснат пред тъмните гори на моя бяг, то будната ми мисъл златоуста отново ще раздвижи мощен мах. И тя ще ме изстреля във простора възсинкав, подир ятото на птиците, в страната на усмихнатите хора и лястовици - белите - по жиците.