Закъснялото завръщане в Европа

Продуктов номер: 10159
Изчерпана

Автор: Александър Златарски
Категория: Актуални политически анализи
Издателство: Аб Издателско ателие
Състояние: Нова книга
280 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Вместо предговор С наближането на датата 1 януари 2007 година ние се приближаваме все повече към европейското мислене, изоставяйки византийското, макар че за съжаление у нас остават много рецидиви и рудаментни образувания. Връщането към християнските ценности ще помогне да се сближим духовно със страните в ЕС. Както казва славянският папа ЙоанПавел II в последната си книга ("Памет и идентичност"): "И през третото хилядолетие евангелизирана Европа ще гарантира културното единство между латинския свят на Запад и византийския на Изток, както е било и през първото хилядолетие." От изминалият период на тоталитаризма следващите поколения в Европа едва ли ще се интересуват много. Дори Днешните млади хора вярват само умерено на драматичните разкази на своите предшественици за убийства, издевателства, извършени у нас след Втората световна война, т.е. трудно им е сега да разберат, че по време на изтичащия вече период е била така популярната сентенция на знаменития полски режисьор Анджей Вайда: "Не мисли! Но ако мислиш, не пиши! А ако пишеш, не се подписвай! Но ако се подписваш, не се учудвай!". Пътят ни към Европа през последните 16-17 години беше дълъг и не беше славен. В България прокапиталистическата революция, която народът справедливо нарича "ставащото у нас след промените", се извърши "отгоре" след така наречения "дворцов преврат". Затова и процесите на демократизация, реституция, приватизация и създаването на добри условия за чуждите инвеститори се забавиха с поне 8 години, тъй като организаторите им се интересуваха само от „плодовете на революцията". Сякаш искаха да потвърдят мисълта на Достоевски, изказана в пророческия му роман "Бесове": "Кой знае защо, всички тези отчаяни социалисти са същевременно и невероятни скъперници, интересчии и собственици, и дори нещо повече - колкото по-голям социалист е и по-далече отива, толкова повече държи на собствеността си." Все пак най-голямата заслуга от изминаващия период се състои в това, че България се превърна в индустриална страна. Друг е въпросът, дали беше необходимо това да се извърши в такива гигантски размери. Тъй като така се случи, че аз работих близо 45 години и още работя в тази област, сметнах за необходимо да разкажа за някои събития и за хора, с които съм се срещал и които може би биха представлявали интерес за настоящи и бъдещи читатели. В книгата съм добавил и някои есета, които са продължение на тематиката на книгата ми "Откъде идваме, накъде вървим", в която опитах да покажа влиянието на византийско-европейската смесица в нашето мислене - една от възникналите пречки за присъединяването ни към евроатлантическите структури. Друга част от есетата нямат претенция да допълнят картината на събитията в периода на социалистическа индустриализация у нас, а само отделни епизоди от срещите ми с интересни хора, много от които са били или са носители на ценности, с които трябва да влезем в Европейския съюз. Все пак Европейският съюз е съюз на общи ценности и всеки, който влиза в него трябва да внесе нещо, с което да го обогати. Тези есета се отпечатват така, както са били написани през последните 10 години. За някои от тях се налагат допълнения поради настъпилите по-късно промени. Те са отразени в послеслова. Ще бъда благодарен на всички читатели, които ми посочат забелязани грешки и непълноти. Изказвам благодарност на редактора на книгата г-н Атанас Свиленов за ценните съвети и извършените редакционни работи и на инж. Румяна Тасева за цялостната предпечатна подготовка. 2006 г.