Защо тъгуват графините

Продуктов номер: 4304
Изчерпана

Автор: Стефан Риков
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Тип-топ прес
Състояние: Нова книга
155 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

Доскоро гимназист, сега момче за всичко, добър спортист, с готовност за отбиване на военната служба. При по-голям късмет - бъдещ студент... Обича литературата, на ти е с компютърната грамотност, приятелите и природата. Още като тригодишен хлапак, на връщане от Русия със самолет, първите му слова са: - Я пойду на улицу! Може би оттам идва и любовта му към пътешествията, жаждата да се вглежда в промените на заобикалящия го свят и да вниква в постъпките и душевното състояние на хората. "Ама и това нашето, ако е живот... Поглеждаме се смутено, въздишаме и свели смирено глави, тъй и не смеем да споделим обзелото ни влечение! А навън, извън училището, каква е прелест! Ширнало се е огромно синьо небе, боровете на планината са забучили в него върховете си и ръсят ситен тичинков прашец, защото природата мисли за своето бъдеще, макар че няма разум и е подвластна само на своите закони. В далечината Черни връх е забулен в облаци и мъгли. Тук-там по туфите в подножието му е вдигнало чашка някое издръжливо на студа цветенце и закачливо се усмихва. Все още в падините към върха се задържа снегът - мръсен, посивял, но напомнящ за суровия планински климат. Пристъпвам така по пътеки, все още прогизнали от подпочвени води, а до мен крачиш ти. Мислено разговарям с тебе, усмихвам ти се, а сърцето ми блъска в ускорен ритъм..."