Поредица Поети с китара ЗДРАВЕЙ, ЛЮБОВ! А аз те търсех. И почти нарочно. Почти не вярвах, че ще те намеря. Бях пълен с грешни мисли. И те търсех във тази дневна нощ, в която светеше голямата слънчева луна отгоре. Ти ме погледна със вечерен поглед и имаше най-утринните устни, които съм целувал някога... И чак тогава аз се сетих вече - и все пак те попитах как се казваш. -Любов! Ах, да! Любов! Аз бях забравил. Здравей, любов! Защо си тъй различна? Кой те научи тъй да се целуваш? Къде живееш? Може ли да вляза? Ах, този вход е тесен както някога с това автоматично осветление. И подът пее тихо под краката ми една възбуждаща банална песничка: "Bonne chance, cherie, bonne chance." Това е стаята... Леглото е почти домашно, помниш ли - тук някога май имаше пиано?