БАВНО ТЕ ЖИВЕЯ, БАВНО
ме събираш в полъх, ме навяваш
отвъд последната черта на мойто тяло;
вали навътре - и - вали навън,
всичко с теб се обяснява, бавно
ме напускаш - да живея. Ти
не си жена, която спи
в другия край на ръката ми,
не си лъжица, вилица и нож,
хотелче с вехнещи прозорци,
пробити от оса, кафява захар,
друго си. Аз бавно
подозирам, че встрани
от всички обстоятелства - те има,
че нищото на въздуха полъхва
покрай стени, които са градини
Неделя е - завинаги. Ти се притискаш
в тялото, вали. И - дълго
заобикаляме дъжда
като решетка на посолство,
което не допуска чужденци -
в прозорците му няма никой...