Румен Стоянов е роден на 29.10.1941 в с. Драганево, Великотърновско. Следва в СУ „Св. Климент Охридски" и в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат в българското посолство и като преподавател по български език и култура. В момента е преподавател в Катедрата по Испанистика и португалистика в СУ „Св. Климент Охридски".
Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес („Сто години самота"), Кортасар, Борхес, Карпентиер.
Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.
Пише поезия и проза на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници „Стихотворения в Бразилия" (1981), „Бавни стихотворения" (1983), „Прилив" (1989), „Погача" (1993), „Ракла" (2003) и „Кърчаг" (2005), и книгите с проза „Летопис на рунтавото време" (1998), „Откоси" (1999) и „Аз съм българин" (1999).