Златната орда и българите

Продуктов номер: 18229
Изчерпана

Автор: Георги Владимиров | Пламен Павлов
Категория: Българите в древността /прабългари/ | Средновековна история
Издателство: Военно издателство
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789545094187
176 страници
твърди корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

В трудовете, посветени на историята на Улуса Джучи, мястото и ролята на Златната Орда в световната геополитика на средновековието все още са недостатъчно проучени. Ако някои направления в международните връзки на джучидите са изследвани добре и по отделни аспекти е очертай основният кръг от проблеми, то такива насоки като взаимоотношенията на златоординската държава с европейските държави, с Юанската империя и Чагатайския улус все още чакат своите изследователя. Златната Орда се появява в резултат на завоевание. Затова, говорейки за международните връзки на Улуса Джучи, трябва да отчетем, че в началния период на формиране на държавата нейното участие в световната геополитика се определя от военния фактор. Така отношенията на джучидите с другите държали до 1242 г, носят изцяло военен характер. Доколкото завоеванията на джучидите са ориентирани в западна посока, го първи „партньори” в тяхната външна политика се явяват онези държави, които не попадат в състава на Улуса Джучи. Това са балканските държави - Византия, България, както и Унгария. Полша и германските държави. Военното могъщество позволява на джучидите да диктуват свои условия на външния свят. През териториите на Златната Орда преминават най-важните търговски пътища, свързващи Изтока и Запада. В орбитата на военните, политико-икономическите и културните връзки и интереси на татарските управници са въвлечени много народи в Евразия. Златната Орда води активна външна политика, от средата на XIIІ в. Златната Орда активно участва в разрешаването на вътрешно монголския въпрос, в чиято основа стои проблемът за подялбата на наследството на Чингиз хан. Естествено, през този период и впоследствие продължават връзките е европейските държави и дори със скандинавските страни. През 60-ге години на XIII в. се установяват дипломатически отношения между джучидите и Византия. Развива се сътрудничеството и с италианските търговии, за които е известно, че след 1260 г. започват активно да търгуват на златоординска територия. Що се отнася до отношенията между българи и татари, то те са съюзнически, като българите участват на страната на златоординците в татарските походи срещу Византия, а татарските ханове се проявяват като покровители на България. В резултат на смутовете от 60-те—70-те години на XIV в. в Улуса Джучи и разпадането на останалите чингизидски държави Златната Орда губи своето място в системата на отношения. Вследствие на почти 20-годишното отсъствие на златоординска държавност тя губи собствени територии, съюзници, васали и разбира се, зони на интерес, и които дотогава се чувства присъствието на икономическата и политическата мощ на татарската държава. Програмните изяви на джучидите в новата геополитическа обстановка в края на ХІV- началото на XV в. са ориентирани към възвръщане на международния авторитет на държавата. Златоординкият хан Тохтамъш възражда и дипломатическите връзки на Златната Орда с източноевропейските страни. В известното си писмо до литовския княз Ягайло Тохтамъш пише: „Ние изпратихме пратеници ..за да се знае за възшествието на великото място [стабилизирането на властта на златоординските господари].” В Русия съществува обширна историография, посветена на историята на Волжка България и Златната Орда. Въпреки това и тези изследвания взаимоотношенията на златоординската държава с Дунавска България практически не са разгледани. Би било неправилно да се твърди, че интерес към татаро-българските контакти е липсвал - изглежда, тук роля изиграва политическата действителност на XX в. Много радостно е, че нашите български колеги, известните учени доц. Пламен Павлов и д-р Георги Владимиров, са се заели с написването на подобен труд в който, без съмнение, много проблеми са разгледани за първи път в историографията и ще представляват интерес както за изследователите в Русия и Татарстан, така и за учените в други страни. Особено любопитни са разделите, посветени на образа на Златната Орда в българската историографска традиция, ролята на хан Ноган в татаро-българските отношения от втората половина на ХШ в., т.нар, татарска хегемония в Търновското царство, татаро-българските отношения през XIV в. и османската експанзия, приносът на волжките българи във формирането на златоординската култура, ежедневието на златоординци и т.н. Вярвам, че книгата на колегите Пламен Павлов и Георги Владимиров те се превърне в повод за нови проучвания в тази насока от страна и на други историци както в България, така и в Русия. Ст. н. с. Илнур Миргалеев