Това е втората книга, посветена на словесното наследство на художника Димитър Казаков. В продължение на много години, в десетки тетрадки и скицници Димитър Казаков е записвал мислите си, изпъстрени с много спонтанни рисунки. В книгата читателят ще открие спомени, размишления, самоанализи, отзиви, импровизирани есета, стихове, писма, критични бележки - неподправената истина за един неспокоен и изпълнен с лишения и трудности живот, отдаден без остатък на творчеството, което художникът приема като мисия и съдба. Книгата е богато илюстрирана с картини и рисунки на Димитър Казаков.