Зрители

Продуктов номер: 11875
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Пиеси
Издателство: Фондация За българска литература
Състояние: Нова книга
400 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: гръцка
Преводач: Здравка Михайлова

---

Зрители • Съвременна гръцка драматургия Колекция Аквариум Средиземноморие Подбор и превод от гръцки Здравка Михаилова Съдържание: Следвоенната драматургия - психограма на новогръцкия манталитет Яковос Кабанелис „Пътят преминава отвътре” Василис Зиогас „Колоритни жени” Димитрис Кехаидис „Таблата” Павлос Матесис „Болногледач на Растения” Лула Анагностаки „Звукът на оръдието” Мариос Пондикас „Зрители” След Втората световна война в Гърция се появява ново поколение драматурзи: Яковос Кабанелис, Василис Зиогас, Костас Мурселас, Йоргос Скуртис, Димитрис Кехаидис, Стратис Карас, Лула Анагностаки, Мариос Пондикас, Манолис Коррес, Петрос Маркарис, Павлос Матесис, Йоргос Арменис и др., които представят, всеки по свой начин, от различна позиция, отличаваща се с някои „неонатуралистични” елементи, съвременната социална действителност. Естетическата форма, която използват, варира от „епичния” метод в „Историята на Али Редзо” (Петрос Маркарис) до абсурдното разчленяване на сюже-тите в ранните произведения на Лула Анагностаки. Наред с различни техники, заимствани от театъра на абсурда, се използват и аналитични методи на неореализма, както и символистично закодиране. Обединяващи тази разнородна група творци са както идеологическата ориентация, не толкова политическа (но и тя не бива да бъде изкл1очвана), така и непосредственият анализ на новогръцката действителност. Художественият театър („Театро технис”) на Каролос Кун, където за пръв път са поставени много от техните пиеси, е основан по време на немската окупация и се превръща в истински храм на модерния гръцки театър (подобно на „Театр Насионал Попюлер” на Вилар в Париж и на „Пиколо Театро” на Стрелер в Милано.) В прословутия му подземен салон получават бойно кръщение няколко ош по-късно безспорните имена в гръцката драматургия - Яковос Кабанелис с „Двора на чудесата” (1957), Димитрис Кехаидис (1957) и Лула Анагностаки (1965). Нещата поемат курс към инжектиране на социално съдържание в плитките боди на фолклорната драма и усилие за обновяване на фарса (конвенционална сатира на дребно - и среднобуржоазната социална среда) с цел да бъде издигнат до омедия на характерите.