Юли Це отпътува за Босна през лятото на 2001 година сама, придружавана от кучето си. Пътува през една разрушена страна, която и до днес си остава най-опасната област в Европа, благодарение на неизброимото количество заровени противопехотни мини. Така възниква един от най-въздействащите пътеписи, който доказва, че „все още си струва човек да се залови с описванетона истината. (Петер Хениг „Велтвохе") „Юли Це не се опитва да разбере защо е избухнала първата война в Европа след 1945 г. Тя не се опитва да разграничи доброто от злото, нито пък да направи неразбираемото разбираемо. Тя разказва по-скоро историята на едно необичайно пътуване из една страна, където дори тишината говори със свой собствен глас. Това е една история, из- пълнена с напрежение и доста често с комични ситуации." (Верена Ауферман, „Зюддойче Цайтунг")