6 том - Етнографски проблеми на народната култура

Продуктов номер: 3914
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: БАН Етнографски институт с музей
Състояние: Нова книга
264 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: българска

---

Настоящия шести том от поредицата на Етнографския институт с музей към БАН "Етнографски проблеми на народната култура" посвещаваме на юбилейната 2000-на годишнина от Рождество Христово и от "възникването и разпространението на християнската религия. На Балканите, в рамките на Римските провинции и по-късно на Византийската империя новата религия започва да прониква и тайно и мъчително да се установява още в първите векове след новото летоброене. Покръстването на "бесите" през IV в., както тогава според изворите били наричани траките, е едно от най-ранните завоевания на християнството. Археологическите разкопки Хисар, Кабиле, Сердика, Месембрия и Одесос разкриха основите на многобройни раннохристиянски базилики — свидетелство за широкото разпространение на новата религия по нашите земи. (История на България. Т. 1, С, БАН, 1979,415-420). В новосъздадената българска държава християнството се налага като официална доктрина през IX в. и заменя старите многобройни езически култове на обединилите се траки, славяни и българи. Историческите извори обаче сочат, че то прониква сред представители на владетелския хански род много по-рано, какъвто е случаят с Омуртаговия син Енравота (История на България. Т.2, С, БАН, 1981, с. 215). Процесът на покръстването е нелек и продължителен. Култовете към новите светци и великомъченици преосмислят и до голяма степен адаптират по-ранните представи и вярвания, свързани трайно с езическия пантеон. Затова етнолозите и изследователите на религиите обичат често да определят тази смесица от паганизъм и християнство като битово или народно християнство или православие. В този смисъл съвсем точно и съвременно звучат думите на М. Арнаудов в предговора към неговата книга "Български народни празници" (С, 1943, с. 5): "Когато се занимаваме със старите годишни празници на българския народ, ние се натъкваме на две важни наблюдения. Първо, тия празници показват твърде хлабава връзка или твърде случайна връзка с черковния календар... Колкото се отнася до това, би трябвало да помним, че християнството докосва в миналото твърде слабо религиозната мисъл, нравите, обичаите на селянина, останал и много по-късно назад в своята верска просвета и в своето културно развитие. Новата религия, усвоена отначало само чисто външно, като черковна набожност и обредност, а не като догма или етическа идея, не пуска дълго време по-дълбоки корени в съзнанието на простия народ. Каквото от нея бива възприето само формално, то получава някакво тълкуване и прилагане в духа на старото езичество, с което влиза в най-противоречива комбинация, без да го затуля или измества".