През 1998 година, в свято време, по Димитровден, в Русенския университет се състоя Юбилейна научна конференция, посветена на 120 години от рождението на академик Михаил Арнаудов. В нея участваха учени от Българската академия на науките от различни български университети и музеи, както и учители от гр. Русе и
На заключителното заседание на конференцията проф. Тодор Иванов Живков, беше неин научен ръководител, предложи да се провеждат през една година Арнаудови четения.
Много интересни и умни предложения, вдъхновени от чисти пориви и помисли на достолепни и мъдри хора, загрижени за духовно-нравственото и културното възмогване на българския народ са умирали с начупен полет в лунното око на равнодушието. Този път това не се случи. И до днес си спомням авторитетното слово на проф. Живков, което обричаше сърцата и умовете ни на вярност към нещо, което стои много по-високо от самите нас, олицетворявано от личността на Михаил Арнаудов — български учен хуманитарист от европейска величина и светъл родолюбец. В този смисъл Арнаудовите четения винаги ще бъдат онзи глас, който ще проверява упорито нашия стоицизъм в храма на българската наука, брулен често от неверни ветрове и апокалиптични бури, и ще ни пита настойчиво за предаността ни към делото, с което сме се захванали.
Мисля, че първото изпитание на отминалите досега години издържахме успешно и знак за това са издадените досега четири тома на Арнаудовия сборник.