Тази изложба е посветена на светлия български празник 24 май. Тя е опит да се запълни една празнина в познанието на хората за българската писменост, за характерните исторически извори, сравнително непознати за широката публика, но с доказана стойност за нашата история и култура. Интересни за учените, но не толкова впечатляващи за публиката, експонатите в изложбата са представени така, че по някакъв начин да заговорят на зрителите чрез своите скрити послания. В експозиция са представени четири групи паметници – рунически надписи, надписи на гръцки, на глаголица и на кирилица. Те са изпълнени върху камък, керамика, метал, дърво, тъкани, мазилка и стенописи. Поради тяхното голяма разнообразие, те не могат да бъдат представени само в оригинали, затова някои от тях са показани чрез преписи и фотографии. Подредени в три общи раздела: “Власт и църква”, “Книжовни центрове”, “Човекът – бит представи”, всеки един експонат е своеобразен разказ за онова далечно време, изпълнено с много духовност и жажда за познание