БЕЗ СЛЕДА? Лагерът Белене 1949 - 1959 и след това...

Продуктов номер: 20679
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Българска съвременна история | Български мемоари и биографии | Извори и документи
Издателство: Институт за изследване на близкото минало
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549597042
100 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Изложба/ Национална художествена галерия, София 10-22 ноември 2009 г.; Равносметката, съпровождаща двадесетгодишнината от падането на комунизма, откроява лагерите като феномена, който в голяма степен разкрива характера на режима. Не само на ранния му, радикален период, белязан от произвол и открито насилие, но и на времето след декларираната, но формална десталиниза-ция през 1953 г. Под привидната нормализация и рутинното всекидневие на късния комунизъм лагерите повече от всичко друго разкриват срамната тайна на режима - че по същество не се е променил. Истинската история на лагерите в България, извън въпроса за историческия и политически контекст на възникването им, остава и до днес непозната. Причините за това са много - както в предишното, така и в днешното общество. Една от основните между тях е мълчанието - предишното и днешното. Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа «Строго секретно». Репресивната машина на комунистическата държава педантично и последователно заличава всички следи от реалността на лагерите. В лагерите са изпращали по административен път политически противници, неудобни или просто невинни хора без ясно формулирана вина, без съд и присъда - т.е. без документални следи. Самите лагери са представлявали затворен свят, контактите с живота «извън» са прекъснати или строго контролирани. Лагерният правилник забранява воденето на дневник или бележки, изобщо използването на хартия и молив, изнасянето на изписани листа се третира като тежко престъпление - дори личната кореспонденция при освобождаването на лагеристите се е изземала и унищожавала. Абсурдно е дори да се помисли за фотографиране. До този момент не открихме нито една визуална следа от лагерите. Следващият кръг на заличаване засяга самите физически тела. Липсват смъртни актове на хората, намерили гибелта си в лагерите, или ако има, те са фалшифицирани. Телата не се връщат на близките, а се погребват анонимно на дунавските острови. Заличаването на телата цели и заличаването на смъртта като лагерна реалност. Години по-късно, след промяната, останките на жертвите не са открити поради ненадеждните свидетелства или небрежното следствие.