Философия и етика

Продуктов номер: 8661
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Етика и философия на правото | Философия - сборници
Издателство: УИ Св. св. Кирил и Методий-Велико Търново
Състояние: Нова книга
215 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Библиотека Диоген Общубането е проблем не само социално-психологически, но и нравствен. Той е непосредствено свързан с нравственото самочувствие на човека в настоящето, с ценностните ориентации на неговата сегашна социално-практическа активност. Почти всички изследователи, независимо от изходната методологическа база и парадигма на изследване, са на мнение, че от качеството и характера на доминиращия в социалната общност социално-икономически и нравствено-психологически климат зависят до голяма степен проявата и интензитетът на общуването. Дори когато общуването се осъществява като "чисто междуличностен" акт, то носи върху себе си печата и въздействието на редица "външни" фактори и на първо място на непосредственото социално обкръжение в сферата на цялата човешка жизнедейност. Всеки човек има морален ангажимент пред ближния и обществото като цяло. Той не би изпълнил своите задължения, ако не влага всичко, на което е способен, в провеждането на моралните норми на общуването си. В постмодерното общество човек се изправя пред дилемата дали да се съобразява с по-общата си морална отговорност пред обществото, или с конкретната си връзка, отношение, действие и отговорност пред всяко отделно действащо лице. Широкият обхват и мащабността на взаимоотношението обект-субект обуславя безспорно многоплановост в проявлението на субективното отражение на действителността и на оценката за нея, а оттук и на възникването и формирането на различни модели на поведение и общуване. Очевидна е невъзможността на изграждането на общоприета класификация на разновидностите на поведения в условията на социокултурни промени. Тя и по принцип не е осъществима - да се предпоставя подобна практическа цел би означавало познавателно-оценъчната способност на активния субект да се третира механистично като окончателна даденост, да се проектират бъдещите нейни проявления, нюанси, особености и т.н. Очевидна е и невъзможността на изграждането на общоприета определеност за моралната (не)допустимост на общуването. Но ни най-малко не следва, че усилията за ориентация в тази многоплановост на социално-психологическите и нравствените факти и процеси са безполезни или безпредметни. Напротив, формирането на една система на третираните явления има теоретико-методологическо и за някои области на социалната активност повече или по-малко практическо (в най-широкия му смисъл) значение за нуждите и целите на културната комуникация, за осигуряване позитивно стимулиращо влияние върху диалогичното общуване. Доц. д-р Лъчезар Стоянов Андреев