Тримесечник за литература Вечерна чаша /Николай Милчев/ За чашата без дъно няма тайни. Ни питие, ни устни я докосват. В измислените макови поляни скръбта е трезвена и високосна. Човекът е надвесен над стъклото и съзерцава градусите жълти. Ако отпие - вдишва божеството, ако повтори - то ще го погълне. Не сме пияни, само сме различни. И по това приличаме на птици, които есен лятото отвличат и ни оставят зима за графици. От черно-бели до души в палитри, се лутаме насън между кристали. Звъним така, че капещите литри във езеро небесно са събрани. За да остане алкохолът вечен, седим на маси с цъфнала коприва. Един от нас ще бъде като вечер,