Крепостно строителство по българските земи

Продуктов номер: 7029
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Археология | Архитектура
Издателство: Арх и Арт
Състояние: Нова книга
372 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: българска

---

Автори: Петър Балабанов, Стефан Бояджиев, Николай Тулешков Поредица Българско архитектурно наследство В книгата се разглежда историческото развитие и архитектурно-типологичните характеристики на крепостното строителство по българските земи на Балканския полуостров, от Античността до края на Руско-турската освободителна война. Трудът представлява опит за обобщаване на известното ни до този момент за фортификационната архитектура в този ареал, но и предлага много нови неща. Той извежда параметрите и за всеки един от характерните етапи на развитие в планировъчен, тектоничен и архитектурно-художествен аспект. Книгата представлява интерес не само за специалистите Историци, изкуствоведи и архитекти, но и за всички ценители на историята и изкуството. ПРЕДГОВОР Проблемите на крепостното строителство в Древна Тракия са тема, която българските историци и археолози разработват от скоро време. Направеният опит за обобщаване на постигнатото през последните десетилетия се базира на успехите на емпиричните изследвания върху десетки обекти от територията на България и съседни държави. Характеристиките на отбранителните съоръжения на древните траки са изведени не само с оглед на употребяваната технология и архитектурни решения, но и като функция на природните дадености, общото равнище на развитие на материалната култура и хода на историческите процеси. Отбелязано е неравномерното развитие на отделни райони на страната, както и разнообразието от форми и функции на различните крепости. Те са разгледани не само като самостоятелни обекти, но и като елементи на цялостната система от селища. Изтъкнати са специфичните особености, които дават възможност да разграничим тракийските строежи от тези на съседните народи на Балканите. В същото време са показани основните пътища на влияние между техните култури в областта на строителството на крепости и отбранителни съоръжения. Археологическите обекти са съпоставени с макар немногобройните известия за тях, съдържащи се в произведенията на антични автори. При изследването на крепостните съоръжения, изграждани през дългия период от средата на I век до падането на България под турско владичество в края на XIV век, преди всичко е обърнато внимание на стратегическото им разположение, съобразено с географската среда, пътните съобщения и условията за икономическо развитие. Особено внимание е обърнато на взаимовръзката между плановото очертание на кулите и предимно на портите с тяхната обемнопространствена надстройка през различните епохи. Анализирани са наличните данни за достъпите до различните места, откъдето се е водела отбраната. Проследени са съображенията за разполагането на стълбите, извеждащи до съответните етажи, и системите на затваряне на проходите на портите. Успоредно с анализа, целящ възстановяването на архитектурния образ на кулите и портите, е правен опит да се определи функцията, която бранителите е следвало да изпълняват в тях, за да отбиват нападателите. Изказани са предположения за начините, по които бранителите са били снабдявани с боеприпаси по бойните пътеки и площадки над портите, за разполагането на каменометни машини и скрипци за издигането на тежките каменни топки и съдове с вряла смола, с които били поразявани нападателите. Освен отбранителните съоръжения са разгледани и тези на обсадата - каменометните машини, ръчни тарани и др., с които са били разбивани крепостите. Споменати са и други средства за разрушаване и преодоляване на стените катохелиаконите и обикновените дървени стълби, както и разрушаването с голям пожар в подножието на стените и заливането след това с вода, при което каменната зидария се е напуквала и лесно се е рушала. При нападенията са използвани и тръбите с прочутия "гръцки огън". В хода на изследването археологическите данни са съпоставени с писмените сведения на летописците, по-специално на теоретиците на военното инженерство. В анализите на крепостното строителство от епохата на Османското владичество върху българските земи са използвани също така голям обем от писмени сведения - османски, западноевропейски, руски, български. За съжаление нашата археология все още обикновено игнорира следите от османски градежи, откривани при разкопки, което доста утежнява доизясняването на проблемите с архитектурата от този период. Затова сме се опирали преди всичко върху писмените източници, стари военни карти, рисунки, гравюри, архивни снимки и други подобни. Така че не можем да твърдим, че част от нашите възстановки на крепости отговарят мащабно на реалностите с голяма точност, но това, надяваме се, ще бъде коригирано от бъдещите археологически разкрития. Искаме обаче да отбележим, че липсата все още на интерес към османските археологически пластове е причина българските археолози често пъти да не съумяват да разграничат останките на по-ранни градежи. Такива случаи например има при анализите на крепостите Калиакра, Созопол, Шумен, може би Цепина и т.н. В труда са разгледани и някои крепости извън българската етническа територия по време на Османското владичество като необходими паралели при изясняването на общата картина. За съжаление много малко са съхранените данни за беклеметата и поради това главата за тях е илюстрирана доста бедно. Но въпреки това смятаме, че дори и с малкото, с което разполагаме, сме успели да очертаем етапите в развитието на техните функционални схеми и архитектоника. За дейността на строителите фортификатори първоначално смятахме да обособим една обширна отделна глава, но впоследствие, давайки си сметка колко обемна би се получила тя, се отказахме и решихме това да бъде въпрос на отделна публикация. Тук искаме само да добавим, че през Средновековието българите са били известни на Балканския полуостров със своя строителен опит и широкомащабно строителство. Нека само да отбележим, че Мехмед Нешри, летописецът на османската инвазия тук, е отбелязъл, че "никъде по другите земи няма толкова много замъци и крепости", колкото в България. Запазено е и сведение, че за строителството на крепостта Бер (дн. Вария, Гърция) българите са организирали екип от около 10 000 строители, което показва наличието на една сериозна администрация по държавното строителство, независимо от неговите мащаби. Но за всичко това - на друго място. Надяваме се, че нашата книга ще бъде полезна на широк кръг читатели, както специалисти, така и любители на историческото четиво и архитектурата. Авторите