Критика и хуманизъм, 2002/ книжка 13, брой 1

Продуктов номер: 11089
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Антична философия | Философия - сборници
Издателство: Фондация за хуманитарни и социални изследвания
Състояние: Нова книга
248 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

Тема на броя: Продължаващата античност Съдържание Уводни думи Неуютната класика Виолета Герджикова Неуютната класика Димитър Бояджиев Магията на латинския език Николай Гочев Александър Ничев за литературната теория на Аристотел Употреби на мита Елия Маринова Петото поколение: vivo indignans Боян Манчев Одисей и неговият двойник (Античността, националната философия на Тончо Жечев и поезията на 90-те) Иван Драгоев Одисей, нищото и Полифем Антон ван Хооф Спартак се завръща в родината си (България и митът за древния роб-бунтовник) Вазкен Налбантян Синдромът на Диадохите или как воините стават царе Доротея Табакова Одисей наобратно (Епилион) Употреби на Платон Невена Панова Сократ разказва Хармид, или за едно типично представяне на диалогичната ситуация при Платон Илия Панчовски Платон - диалогът Ана Начева Платон и Брак Политологически употреби на Аристотел Дебат КХ Аристотеловото наследство и съвременните политологически идеи (участници: Богдан Богданов, Анастас Герджиков, Иван Кръстев, Стилиян Йотов, Лидия Денкова, Цвете Лазова, Николай Гочев, Димка Гочева, Емил Григоров и Димитър Вацов) Димка Гичева-Гочева За (не)възможното използване на Аристотеловите политологически идеи тук-и-сега Извори Платон Платон поздравява роднините и съмишлениците на Дион (Седмо писмо) Лукиан Роби-бегълци АНТИЧНИЯТ БРОЙ? Когато ми предложиха да съставя брой, посветен на античността, се запитах дали тъкмо аз съм подходящият за подобна цел класически филолог От доста отдавна професионалната общност на моите колеги се люшка между стремежа към отваряне и рефлекса за капсулиране, копнежа към екзо- и уюта на езо-. Бидейки привърженик по-скоро на центробежната тенденция, се усъмних, че бих могла да действам центростремително и да създам един фиксиран в определена епоха брой. При това личните ми научни интереси са в областта на рецепцията на античността, а не толкова на самата нея. Затова се отказах от идеята за темпорално и методологически затворен брой и зададох максимално широка рамка: продължаващата античност. Първоначалната ми представа за този брой беше една интердисциплинарна среща, в която влизат в диалог не само различни епохи от античността до наши дни, но и методите на различни научни области, от философия през литературознание, социология, Политология, та до психоанализа. В крайна сметка текстовете на броя се центрираха сами (без натиск от страна на водещия) около няколко теми: Платон (с непревежданото досега на български език прочуто седмо писмо); митът, превъплъщенията му и разбирането за него; присъствието на античната политологическа мисъл в съвременната политическа теория и практика. Множество предварително замислени полета на среща отпаднаха, но се появиха други, които не очаквах. И колкото и непълна да е картината на нашите нееднозначни отношения с античното наследство, убедена съм, че риторическата сила на повечето текстове в броя е най-доброто свидетелство, че античността продължава. ДОРОТЕЯ ТАБАКОВА