Критика и хуманизъм, 2002/ книжка 14, брой 2

Продуктов номер: 11088
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Социология | Философия - сборници
Издателство: Фондация за хуманитарни и социални изследвания
Състояние: Нова книга
290 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

Тема на броя: Рефлективна модерност и традиция СЪДЪРЖАНИЕ Уводни думи Рефлексивна модерност и традиция Власт без политика Интервю на Милена Якимова със Зигмунт Бауман Дилеми пред социологията в ситуация на несигурност Интервю на Милена Якимова с Лари Рей Олга Симова Рефлексивната модерност и преоткриването на политическото Красимир Стоянов Идентичност и глобализация Димитър Вацов Глобализацията - метафизичен конструкт? „Защо сме такива?” Миглена Николчина Семинарът: начин на употреба Петя Радоева Оформяне и провеждане на идеята за нормализация на лексикалния пласт на българския език през 30-те години на XIX век Прочити на модерността Кольо Коев Веберовата „Наука за човека”: социологически предчувствия 1892 - 1896 г. Боян Знеполски Двата проекта на модерността (Възможно ли е завръщането на субекта?) Стилиян Йотов Рорти, Адорно и критическата философия Люк Ланглоа Хабермас, хуманизмът и критическата теория Виторе Колина Пространства: физически и виртуални Рефлексии върху изворите Александър Шнел Интенционалност и времевост във феноменологията на Хусерл Александър Кънев Върху генезиса на късната философия на Витгенщайн Извори Хана Арент - Мартин Хайдегер. Писма и други свидетелства 1925 - 1975 Рецензии Чавдар Маринов Първа конференция на проекта НЕКСУС „Балканите: картографиране на идентичностите (XVIII - XXI в.)” УВОДНИ ДУМИ Този брой на списание Критика и хуманизъм беше планиран преди близо година като втория от поредица от четири броя за 2002 г. За съжаление на редакцията (а вярвам, и не само нейно), той остана втори, но и последен брой за годината - заради свитото финансиране на хуманитаристика и културна периодика в България. За сметка на това бе разширено сътрудничеството ни с електронната мрежа на европейски културни издания Eurozine и с виртуалната библиотека СEEOL. Любопитното тук е, че както свиването на издателската ни програма, така и разшряването на международните ни партньорства, имат един и същи източник - политиките на т. нар. неправителствен сектор, на които все повече разчитат културните институции в глобален мащаб. Има някаква обезпокоителна лекота в това как приоритетите на фондациите се усвояват директно като изследователски и издателски приоритети. Заради произтичащата от това бързооборотна смяна на изследователски акценти и теоретични фокуси, която сякаш отличава съвременната ситуация на хуманитаристиката, очаквах, че през тази една година, която измина, от проекта да се представят търсенията за реабилитиране на субекта в съвременната хуманитаристика до реалното съставяне на броя Рефлексивна модерност и традиция, броят ще се „разбяга”. Сега ми се струва, че все пак не стана така, и това ме прави доволна. Ето защо. Зад борбата на наричания на света, в който живеем, впечатляваща с лекотата, с която думите се натурализират, могат да се откроят й остават (е, поне в продължение на една година) няколко стабилни и структуриращи дилеми. Те обвързват научните практики с донаучния опит (което все пак е надежда, че науките за опита не са отишли чак толкова далеч от опита, както понякога се самопредставят). Тези дилеми могат да се обединят около въпроса как да препрочетем проекта на модерността. В този смисъл разделението между първата и третата рубрика на броя от един специфичен ракурс към „нас самите” е по-скоро жанрово, отколкото смислово и тематично. Въпреки моето доволство обаче, въпросът остава и гласи: как културните институции участват във формирането на културни приоритети и как фондациите, финансиращи културни проекти, публично носят отговорност за приоритетите си? Този брой дължи немалко на кн. 1-2 на списание Социологически проблеми от миналата година, озаглавена „Културната глобализация”. В някакъв смисъл този брой на „Критика и хуманизъм” е нейно продължение.