В броя: Пароли - Жан Бодриар Светът, денят, нощта, аз - Уилям Сароян Труман Капоти – една американска легенда Един варварски век. За природата на геноцида - Ришард Капушчински За изкуството - Разговор с поета Амир Ом Уводна статия - Амелия Личева Започнахме членството си в ЕС лошо. С вопъл по домашната ракия, с нахъсана защита на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и с нежелание да ограничим тютюнопушенето. И за разнообразие от време на Време се появяваха и фрази от типа като не ни искате саламите, и ние няма да внасяме вашите. И толкова. Че продължаваме да мислим ЕС като те, като някой, от когото трябва да избягаме, някой, когото трява да излъжем, да надхитрим, това е очевидно. И тъжно. Защото вместо да видим как можем да се впишем в европейските политики и дебати, вместо да помислим как да отпразнуваме предстоящия 50-годишен юбилей на Съюза, от който сме част, който сме и ние, продължаваме да стоим дистанцирано и намусено, недоверчиво и като чужденци. Но ако приемем все пак, че за интеграцията е нужно време, защото тя е нещо различно от членството и изисква екзистенциалност, няма оправдание за байганьовското ни поведение. ...