Почитател на всякакъв прогрес, влюбен в социологията, Авито Караскал си е поставил за цел да създаде от сина си гений чрез системно възпитание по правилата на социологическата педагогика.
„Любов и педагогика" е трагикомичната история на един провал, причинен от сляпата вяра във всемогъществото на позитивната наука и доведената до абсурд рационализация на живота.
Книгата заема особено място в романното творчество на Мигел де Унамуно. Тя не само поставя началото на нови естетически търсения, които ще изкристализират в оригиналната романна форма, наречена от писателя „нивола", но и залага онези екзистенциални въпроси, които ще занимават неспокойния дух на испанския мислител през целия му живот и ще намерят своя завършен израз в неговото философско съчинение „Трагичното чувство за живота".