ЧЕТИРИМАТА РЬОРИХ Когато произнасяме името Рьорих, подразбираме най-често именно Николай Рьорих. Но справедливостта, а и не само тя, ни кара да си спомним, че Рьорих са били четирима: самият художник, неговата съпруга Елена Рьорих, големият им син Юрий, виден изтоковед и тибетолог, и, накрая, малкият им син Святослав, също художник. Лесно става ясно какво означава в дадения случай това "също": художник, самостоятелен както в търсенето на изобразителни средства, така и в отношението си към света. По-големият син на Николай Рьорих - Юрий - е изучавал изтокознание в най-добрите университети на Европа и Америка. Той прекрасно владеел практически всички основни езици на Азия - тибетски, монголски, хинди, пали и много други, а освен тях - гръцки, латински, санскрит, английски и френски... Участвайки в знаменитата централноазиатска експедиция през 1925-1928 година, Юрий Рьорих разговарял без преводач с членовете на монголското правителство, с китайските войници от Синцзян, с тибетските лами... Именно контактът с живата мисъл на Изтока позволил на Юрий в крайна сметка да съчетае в себе си високия професионализъм на изследовател с пламъка на подвижник, за когото философията на Индия и Тибет представлявала не само академичен, но и житейски интерес. Юрий Рьорих дължи много неща на общуването с майка си, Елена Ивановна, чийто принос в ориенталистиката е малко известен по ред причини. Една от тях е, че работите и били издавани само под псевдоним. Елена Рьорих не получила специално изтоковедско образование, но на нейните познания в тази област, на таланта и дълбините на про-никновение в същността на източната философия са можели да завиждат и професионалистите. Юрий Рьорих, самият той специалист от изключително висока класа, неведнъж се обръщал към нея за помощ в решаването на един или друг проблем. И така, за Юрий може да се каже "изтоковед", за Святослав - "художник", за Елена Ивановна - "познавач на източната мисъл", но тези определения ще бъдат едновременно и ограничения, тесни или по-широки рамки - според мярката на нашето разбиране. Когато се вгледаш по-дълбоко в живота на семейство Рьорих, постепенно започваш да усещаш, че тях са ги свързвали не само роднински чувства и не само общото разбиране и общият подход към света, но по-скоро - общото действие. Те са четирима - и всеки е незаменим, всеки внася нещо свое, присъщо само на него. Дори не говоря тук за обмена на знания, макар и това да е важно, а имам предвид по-скоро друго: четиримата Рьорих са се допълвали един друг, и не като листата от едно и също дърво, а като страните на шлифован диамант.