Любен Каравелов се заема с написването на повестта "Маминото детенце", след като е създал по-голямата част от белетристичното си творчество. На определен интерес в Русия, сред българската емиграция в Румъния, а и у нас, вече се радват: "Воевода", "Турски паша", "Дончо", "Неда", "Българи от старо време" и др., някои от които са претърпели второто си издание. И "Маминото детенце" той осъществява, опирайки се на поетика, градена от средствата на белетристиката, публицистиката, фолклора, документалното четиво. През 60-70-те години на XIX в. повестта, а не разказът или романът, се налага като основен жанр на белетристиката ни. Творби в границите на тая жанрова форма създават Васил Друмев, Илия Блъсков, и най-вече Любен Каравелов. За съжаление, оцелелият архив на писателя не съдържа чернови варианти, данни от предисторията на "Маминото детенце". За нас нейният живот започва от страниците на сп. "Знание" през 1875 г. (бр. 11-17).